Следвайте ни

Проф. Желязков: Не можем да проверяваме всяка баничка за сирене

Миналата седмица установихме няколко положителни случая за трихинели, след което месото беше иззето.

Повечето от ветеринарните лекари, които завършват, се насочват към частния сектор, а за държавните служби няма кандидати.

 

- Предвиждате ли рокади в областните дирекции и в частност в пловдивската?

Казал съм всички да работят. През следващите един-два месеца ще се ориентирам кой как работи. Миналата седмица имахме дирекционен съвет, на който поставих някои задачи. Материалите, които започнаха да постъпват от различните ОБДХ, са противоположни - излиза, че аз съм говорил едно, а хората са чували съвсем различни неща. Така че тепърва ще се прецени. Не мога от първия ден да започна да правя чистка, дал съм им шанс.

 

- Във връзка с превенцията срещу заболяването инфлуенца по птиците, Българска агенция по безопасност на храните извърши извънредна проверка на птицевъдните стопанства в страната. Какви са резултатите?

- Предвид скорошното завършване на проверките, все още нямам окончателни данни, но досега не са ми докладвали за установени положителни резултати в изследваните проби. Такива са взети от всички регистрирани ферми. Предстои да обобщим резултатите и тази седмица ще ги оповестим.

 

 - Миналата година и в началото на тази имаше пандемия от птичи грип в страната. Бяха затворени много ферми и унищожени стотици птици и яйца. Имате ли данни какви са икономическите загуби в сектора?

- Не съм запознат с икономическите показатели. Скоро завърши мисия от Европейския съюз  относно мерките, които се прилагат в България, и получихме препоръки за по нататъшни действия. Знаете, че отскоро съм директор на БАБХ и няма как да обхвана всичко изведнъж. Сега приоритет е Африканската чума по свинете и ловът на диви прасета, който стартира преди две седмици. С това заболяване малко сме закъснели.

С превенцията срещу него трябваше да се работи още миналата година, за да не се допусне навлизането на болестта в страната. Проведохме срещи с ловно-рибарските сдружения и държавните ловни институции, начертаха се мерки и програми. Трябва да се намали плътността на дивите свине в природата, които са резервоар за опасния вирус и по план да се отстрелят 80 хиляди диви свине. През първата седмица има отстреляни около 3000 глигана, при които се установиха четири болни. От тях две са от ловни полета в Бургаска област, едно в Русенска и едно в Шуменска област.

Имаше и други две, които са участвали в пътен инцидент. Разпоредил съм се всеки ден до 10 ч. да получавам информация както за пробите от африканска чума по свинете, така и за трихинелозата, която, за разлика от чумата, е опасна болест и за хората. Миналата седмица установихме няколко положителни случая за трихинели, след което месото беше иззето. Така че мерките, които прилагаме, са крути, иначе няма да има резултати.

Вече две години чумата е при нас, дори  взе по-големи размери, отколкото предполагахме. Това, което е много важно за чумата, от която пострада цяла Източна Европа, е, да се прилагат еднакви мерки, за да се гарантира, че ще има адекватен процес по освобождаване на държавите от болестта.

 

- Наскоро проучване на Асоциация „Активни потребители“ установи, че в баничките не се влага сирене, а имитиращи продукти с палмова мазнина. В тази връзка ще инициирате ли проверки на млечните продукти в преработвателните предприятия и в търговската мрежа?

- Ние сме Агенция по безопасността на храните, след това по качеството. Разбира се, българинът е свикнал, че безопасността на храната е свързана с нейното качество, но все пак потребителят трябва да решава какво да купува. Преди време бе взето решение храните, които се предлагат в училищата и детските градини, да са по български държавен стандарт /БДС/. Когато се прилага единният стандарт, се предполага, че продуктите, които се произвеждат, са еднакви в цялата страна, поне преди 30 години беше така. Сега, дори и експертите от БАБХ да извършат проверки, какво могат да направят?

 

- Тогава коя институция би трябвало да упражнява контрол върху качеството на продуктите?

- Не се разграничавам от ангажиментите, които БАБХ има и към качеството на продуктите, но все пак тези, които са призовани да контролират качеството на храните в училищата, които ще се доставят по двете схеми - „Училищно мляко“ и „Училищен плод“, да обърнат внимание и на това. Иначе производителите трябва да гарантират какви суровини и какви количества влагат в продуктите, които предлагат за пазара. Но не може да се проверява всяка баничка и колко сирене има в нея. За това разчитаме гражданите да сигнализират при нередности.

 

- Поехте БАБХ в тежка ситуация заради чумата по свинете, неработещите екарисажи, корупционните скандали по места. Какви са приоритетите ви като директор?

- Всичко е приоритет, не мога да кажа, че едно работим  с голямо напрежение, а друго сме загърбили, но истината е, че хората не ни стигат. С всяка изминала година изискванията нарастват, а много хора напускат агенцията. Другото, което ми прави впечатление е, че повечето от ветеринарните лекари, които завършват, се насочват към частния сектор, а за държавните служби няма кандидати. Принуждаваме се да приемаме хора, които нямат място в агенцията, но трябва да има някакъв баланс. Истината е, че заплатите при нас са много ниски.

Министърът на земеделието Десислава Танева даде уверение, че агенцията ще бъде укрепена кадрово, има нагласа и заплатите да бъдат увеличени след атестациите от Нова година. Проблемът е къде ще намерим хора. Предложихме във всяка община официалните лекари по здравеопазване на животните да са по двама. Другото, което смятаме, е отново да вкараме частните ветеринарни лекари във фермите, естествено срещу заплащане. Но това е въпрос, който предстои да се изясни. Много е сложно, тъй като има общини с много животни, а в други няма, съответно там няма и ветеринарен лекар. А всички животни в България участват в епизоотичната верига.

Не могат да се пазят от болести само големите индустриални ферми, тъй като инфекциите влизат в тях от малките ферми, от личните стопанства, от гората... Необходимо е и кметовете да се ангажират с нашата дейност. Ще видя какво се случва и с екарисажите, и с мобилните инсинератори, защото унищожаването на страничните продукти от кланичната дейност е сериозен проблем. Доколкото зная, двата екарисажа - в Шумен и във Варна, не отговарят на изискванията, затова не са им подновени договорите с БАБХ. Но всичко поетапно ще прегледам.

 

Проф. д-р Паскал Желязков оглави Българска агенция по безопасност на храните в края на септември. Преди това е бил директор на Национален диагностичен научноизследователски Ветеринарномедицински Институт „Проф. Д-р Г. Павлов“. Има дългогодишен опит като ръководител на структури с научноизследователска, диагностична и аналитична дейност. Бил е началник отдел в Център за оценка на риска, директор на Национална научноизследователска станция по ловно стопанство, биология и болести по дивеча, както и зам. генерален директор в Национална ветеринарномедицинска служба. Има над 90 научни публикации и научни доклади.

По образование е ветеринарен лекар, завършил е Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Владее английски и руски език. Проф. Паскал Желязков дава първото си интервю пред вестник "Марица".

 

Мария Петрова

Ръководител екип „бизнес“

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?