Отец Евгени: Бог никого не изоставя, ние му обръщаме гръб

Протойерей Евгени Михайлов служи в храма „Св. великомъченица Марина“ в Пловдив. Завършил е Националната художествена академия със специалност „Сценография“. В очакване е на своето четвърто дете.  

- Отец Евгени, предстоят светлите великденски празници. Накъде тръгваме ​- към Голгота и възкресението или към трапезата с яйцата и козунаците? Кое е духовното, което трябва да осмислим, преди да си кажем "Христос ​воскресе!"?

- Човек неминуемо минава през своята ​голгота.  И  по-добре през този - краткия, временния, живот да минем този път. Защото през този живот ние имаме възможност да докажем любовта си към Бог. А с годините човек разбира - любовта не е само романтично преживяване, а и саможертва. Любовта е да се научиш да претърпиш, да простиш, да преживееш, да надскочиш. И ние, православните християни, в живия опит, в живеенето на любовта сме задължени от Господа, чиято кръв тече в нас. Задължени сме от онзи, който заради нас се разпъна на кръста и в тази прегръдка прегърна целия свят. И на Велики четвъртък каза на апостолите: „Яжте и пийте, това е моето тяло и моята кръв“. 

Е, ако благородниците се хвалят със своята синя кръв, нашият благ род, Божият род, с Божията кръв в нас, не ни ли задължава да сме благородни едни други? Не ни ли задължава да изпълняваме закона „Обичай ближния като себе си!“?! На нас Бог повери

да сме светило на света. 

И тази голгота е път на доказване, че за любовта сме готови да придадем даже този живот в жертва, както Господ направи.

Ние живеем, сякаш смъртта няма да ни се случи. Единственото сигурно нещо е краят на земния живот, а ние се преструваме, че нас това не ни засяга. И ​голгота идва ​- когато забравим за Бог, когато забравим за смисъла на живота според него. А да живееш с него, е съвсем просто - да изпълняваш Божите заповеди и да обичаш ближния като себе си.

Обаче забравяме за това и започваме да се мразим, да се унижаваме, да се лъжем, убиваме. И когато Бог обърне внимание на това, ние не искаме да извървим този път. А той ни ще помогне. Ние помним, че по пътя към Голгота един човек му помогна да носи своя кръст. Така и Бог ни помага. Бог никога никого не изоставя. Ние му обръщаме гръб.

- Осъзнава ли се това, или само се следват ритуалите и се палят свещи по празници?

- Аз срещам истински вярващи хора. Този свят избълва толкова псевдоистини… А човек е от Бог надарен да търси истината, да изпитва духовете и ученията. Последните две-три поколения изпитваха всички тези странни учения, които не дадоха никакъв плод в животите на хората, които им се довериха. Измислихме си някакви неща, в които да вярваме. Те не дават плод в нашия живот. И ние търсим изконни истини.

И забелязвам как българският народ, който е с вродена мъдрост, но не я ползва много,

вижда лъжата около себе си.

Вижда как в това участват и политици, и философи, и идеологии, и различни “изми“: фашизъм, комунизъм, демократизъм... Всички те опитаха да излъжат човечеството. Моето поколение  - хората на 30-40 години, израснахме в лъжите на някакви  хора, които ни обясняваха как ще спасят света и ще го направят по-добро място.  През няколко години се сменят. И ние спряхме да вярваме на тях. Спряхме да вярваме на човека. А когато не вярваш на човека, се питаш: „Тогава на кого да вярвам?“.

Такива хора виждам в църквата. Хора, амбицирани да чуят истината за смисъла на живота. Защо го има и какво се случи, че влезе в живота ни смъртта.

- Какво споделят, какво Ви питат?

- Повечето са минали през вярванията на новия век, които не са удовлетворили техните духовни търсения.

Не са им дали утеха и смисъл.

И се връщат към фундамента ​- онзи крайъгълен камък, за който Христос говори - самият той, въплътеният Бог. Бог, който стана човек от любов към венеца на своето творение. Който ни даде път и смисъл. Другите учения могат да се обяснят с ума, а щом могат да бъдат изследвани с ума, значи не са божествени.

- Какво казвате на онези, които се държат за духовното, но губят битката в днешния консуматорски свят? 

- Опасявам се понякога, че филмите, книгите и супергероите на модерния свят са дали вощени криле на съвременния млад човек. Когато пристъпим към Църквата, гордостта на новото време е пропита в нас. Много трудно се разделя човек с тази гордост. Идват хора, надъхани да победят ​сатаната. С усещането, че те сами ще надвият злото и сами ще изкупят стореното. Ами тогава да им казваме на тях изкупител и ​спасител? Това им казвам ​- кой тогава е Спасителят, ти или Христос?

-        Трябва да потърсят помощ?

-        Трябва да съработим с Бог – както в семейството детето се учи от своя  баща, така и ние като творения имаме да се учим от Твореца. През този живот е началото на нашето обучение. И християнинът, който пристъпва към Христос, понякога е още объркан между двата свята -  между това, което сатаната представя за ценно и смисъл, и Божието, изживява преломен момент. Изглежда, че ще се отчая.

Оказва се, че дълбоко сме вкоренили пороците. Това е момент на метаноя – промяна на мисленето.  Тя тръгва от съзнаването що ще рече блажени бедните духом. Когато човек каже, че всяко добро е от Бога и без Бога нищо не е – но не угоднически, а в осъзнаването на любовта.

У всекиго има един тотем

и той трудно се събаря. Проблемът не е в Бог, а в нашата вяра. И този живот ни е даден именно това да направим. И накрая, когато застанем пред Бога, да сме се борили цял живот. Не да ни завари смъртта с преклонена глава пред страстите и злото в нас.

- Как може Църквата да е по-близо до човека в този път? Има свещеници, които не приключват със службата, а след нея започват истинския разговор с хората. Знаем примерите на други Църкви с рокфестивали за младите от общността. Вие как го правите?

- Преди да стана християнин, укорявах Църквата. Когато станах свещеник, видях обективните фактори от другата страна.

Има една ужасна статистика за българския народ, която е различна за околните православни народи около нас. Можете ли да предположите на 6 милиона колко свещеници има? Ние осъзнаваме, че за да работи една институция добре, й трябват служители. Ние имаме 49 000 души в полицията и пожарната. Имаме 90 000 учители. А свещениците са малко над 1000. . Това може ли да бъде проблем на църквата, при положение, че в съседните страни има манастири с толкова монаси? А там също е имало комунизъм. Там също ги има проблемите на новия свят, който се опитва да обясни на човек, че няма Бог.

- Къде е системната грешка - в държавата?

- Не, в народа. В Румъния, Гърция, Сърбия има свещеници. Тези хора са избрали да служат на Бога. И там е имало комунизъм. Ние много обичаме да се оправдаваме с него.

Отиваме на село за празниците. Искаме да запалим свещ в църквата, а тя е затворена. Първата реакция е  да се възмутим. Но ако някой ни попита: „Защо на заведете единия от двамата си синове да учи в семинарията?“. Обикновено реакцията е: „Защо точно моето дете да се почерни?!“. С такова мислене няма как да стане.

- Какво мислите за идеята да се въведе религия в училище като задължителен предмет?

- Всички обичат да казват, че училището е светско. Вашите читатели дали някога са правили опит да говорят с директора на училището на своето дете, после да се намери учител и накрая - но най-сложното, да се вземе съгласието на всички от класа.

Тогава се вижда къде е проблемът

Защото повечето хора казват: „Какви са тия мракобесни истории, с които ще ми занимавате детето? Който иска, да ходи на църква!“. Е, какво да направя - да вляза с гръм и трясък и да кажа: "От днес аз ще уча децата?!".

- А ще помогне ли това, ако не са поставени в семейството основите на ценностите?

- Не просто вярвам! Ако България има бъдеще като православна нация, ако не щем да приключи тоя народ, децата трябва да почнат да учат за Бог!

- Обаче как? Да не се залитне към канона и догмата, вместо да се възпитават ценности?

- Има много интелигентни професионалисти, които могат да извлекат за всяка възраст полезното.

Ние живеем в цивилизован свят, защото Господ слезе на земята да цивилизова Европа, която го заплю в лицето. Европа е цивилизована, защото Христос дойде. А сега е безбожна.

Човекът вече разбира детска психология. Има професионалисти. Има научни работници, които познават вярата, и могат да извлекат и обяснят по достъпен начин защо Бог създаде човека. Не мисля, че те биха подходили суховато и скучно към тази материя. Тя сама по себе си не е.

Във въпроса Ви е част от притеснението на българина ​- че 

християнството е някаква суха материя с канони.

Не знам откъде идва. Животът в Църквата е динамика. И канонът е това, за което се хващаме, когато има проблем с човешкия елемент.

А иначе всичко останало е дълбока, красива философия. Защото Бог е мъдростта.

-        Децата какво Ви питат?

-        Какво прави Бог, когато има гръмотевици.

-        И какво им казвате?

-        Може би има хора, които се стъписват от детските въпроси. Но аз влизам веднага в смисъла на търсенето. Детето търси отговор, защото си представя нещата по странен начин. Когато го разбереш, отговорът идва лесно. Казвам им, че Господ е над облаците и гръмотевиците. И доста разбира от ток. Те са абсолютно съгласни. Различните възрасти са различно трудни. 

- Кой е най-трудният въпрос - защо Бог позволява страдание, защо има войни, защо умират деца?

- С годините човек по-лесно си отговаря на тези въпроси. Защото с годините натрупва грях. Имаме съвест и тя ни изобличава.

Съвременните хора, които пристъпват към християнството, виждат, че  не е шега работа. Аз ги предупреждавам, че няма да е лесно и трябва да развиват вярата в Бог. Има моменти, в които трябва да направят своя избор - 

дали да останат с Бог, или да свършат някоя работа.

 Това е трудното ​- да направиш избора. В този момент Бог седи и гледа - дали ще замажем положението, ще подкупим, ще излъжем, ще направим каквото ни се иска, а знаем, че не е хубаво. Господ казва: „Насилници грабят царството небесно“. Тези, които правят не това, което им се иска, а което е правилното.

Когато човек се насили, сякаш се отваря нова врата за него в живота. Защото  Бог е бил там и е чакал нашето решение - да не излъжем, да не откраднем, да не прелюбодействаме, да не нараним. Да изберем правилния път. Ние в този грешен свят, ако избираме грешния път, увеличаваме злото. А нали сме светило на света?

Понякога виждам хора със сериозни душевни терзания, когато трябва да изберат правилния път. Но като го направят, стават друга твар. Погледът им, мисленето им се изменя.  Защото те са видели Бог. Защото той е там - от другата страна на тази врата.

- Какво трябва да възкресим на Великден?

- Велик на църковнославянски означава "голям". Защото няма друг такъв ден в цялата човешка история, в който някой от себе си да победи това, от което всички се страхуваме и бягаме - смъртта. Ние разбрахме, че Христос е Бог, защото той сам от себе си победи смъртта.

Бог постави тази граница, а после показа, че тя може да бъде премината. Условието е да се обичаме, не да се мразим и да се убиваме. Каквото и да ни коства това.