Проф. Евелина Келбечева: 9 септември не е революция, а преврат под дулата на съветската армия

........

- Никой не може да скрие, че българските олигарси са генетично свързани с ДС

- От Швейцария на Балканите България се превръща в страна с феодално управление на 200 комунистически фамилии

- Комбинацията от посткомунизъм и национализъм днес е взривоопасна

---------------------------------------

- Проф. Келбечева, каква е обективната оценка за знаковата за българската история дата 9 септември 1944 г.? Докога ще има диаметрално противоположни мнения за събитията?

- Нищо не може да промени фактологията на историята. Могат да се променят само интерпретациите й в зависимост от политически и идеологически интереси и пристрастия. Преди 78 г. у нас е извършен безкръвен военен преврат, който успява единствено защото на 8 септември ние вече сме окупирани от четвъртмилионна съветска армия.

Няма нито един комунистически лидер - от Георги Димитров до Тодор Живков, който да не повтори станалото клише - че „с решаващата роля на Червената армия“ успява т.нар. Деветосептемврийска революция. Това не е никаква революция, а е преврат, осъществен от професионални превратаджии като Дамян Велчев, член на кръга „Звено“, и на Военната лига. Хората, осъществили преврата на 9 септември, стоят и зад преврата на 19 май 1934 г., свързани са тясно и със Съветския съюз.   

С този преврат се отваря пътят на по-късното налагане на тоталитарния комунистически режим. В началото новата власт си играе на демокрация 4 години, което е една от маневрите на Сталин, уж, да позволи многопартийна система. Истинската власт в т.нар. силови министерства, включително създаденото от отечественофронтовското правителство министерство на пропагандата, са в ръцете на комунистите.

- Кои са най-тежките последици за страната от преврата?  

- Народният съд, който произнася смъртни присъди срещу над 2000 души от цвета на нацията, както и свалянето на образователния ценз за ключови длъжности са двете страни на един и същи процес.

Да не забравяме настъпилото след преврата  институционализиране на безпрецедентен в Източна Европа червен терор. Ужасно е това, което става в България веднага след 9 септември 1944 г. През  кървавите нощи на септември и октомври изчезват безследно между 20 000 и 30 000 души по данни на самите комунистически функционери.

След това идва Народният съд - законовият начин за унищожаване не само на политическия и културен елит, но и на местната администрация, на военните, на духовенството, включително протестантски и католически свещеници.

Това, което е най-страшното като последица от 9 септември, е политическият терор, който залива цялата страна - не само върховете на политическата класа, а и местните лидери. Няма селце и градче в България, откъдето да не са отвлечени и убивани без съд и присъда, по особено садистичен начин, местни кметове, свещеници, полицаи, учители.

Това е може би най-страшното обезкръвяване на българската нация и тоталното обръщане на  политическия и социо-културния модел на страната. Унищожават се вековни ценности - привързаност към земята, лоялност към традициите, фамилните корени.  

Всяка подобна фундаментална промяна води до разместване на пластовете, но в България, за съжаление, това става по особено кървав начин, с физическо унищожение на десетилетия подготвяна високообразована политическа класа. Заместена, за жалост, от хора без образование, без ценз, ценности, всичко изграждано в годините на  свободна България от края на 19. век до Втората световна война, когато за 66 г. ставаме най-проспериращата страна на Балканите. През 1912 г. се нареждаме на 19-о място в света по грамотност и с право ни наричат Швейцария на Балканите.

У нас наблюдаваме унищожаване на структурната тъкан на българското общество и издигането на хора без образование, чиято ценност е вярност към партията, към тоталитарна, античовешка идеология. Налага се феодален модел на управление. Тези 200 фамилии, които управляваха България, действаха по феодален начин - женеха се помежду си, самоназначаваха се на всички възможни властови позиции. Ако някой се проваляше прекалено, изпращаха го посланик в далечна страна.   

Едно от първите мероприятия на т.нар. народна власт е уволняването на огромен брой учители, нещо свято още от Възраждането, истинския духовен елит на нацията. На мястото на отстранените се назначават предимно съпруги на партизани и бързо издигащи се партийни лидери. Чистката в университета води до унищожаване на цели факултети.    

Създаде се нова класа на управляващи, базирана единствено на „правилния“ произход, т.е. лоялността към комунистическата партия и идеология, в която към края на режима и управляващите вече не вярваха.

- Възможно ли е да има още неизвестни за събитията?

- Все още излизат факти от спомените на потърпевшите, от търсенето на изчезналите им близки. Наскоро д-р Попов от Сандански откри в Гърция разхвърляни останки в лобното място на елита на града, бившия Свети Врач. Над 70 души - кметове, лекари, учители, свещеници, са били изведени през нощта и са били посечени. Местното гръцко население наричат мястото Скотобойната.

Най-шокиращото за мен като изследовател обаче е садизмът, който се показва у нас толкова масово след 9 септември. Имало е прояви на жестокост и политическо насилие и преди 1944 г., но са били спрямо въоръжени терористи, борещи се срещу централната власт. Докато жертвите на комунистическия терор са невъоръжени цивилни лица, извеждани и екзекутирани през нощта. 

- Защо след повече от три десетилетия  преходът не успя да промени нещата? Защо толкова трудно се разделяме с миналото, не успяваме да скъсаме пъпната връв със соца?

- Наричаме го умилително соца, но това е тоталитарен комунистически режим. Той всъщност е зловещ, античовешки, в който има нещо садистично в началото, а после - цинично. Обезкореняването на българската нация, фрагментирането на обществото - това са елементи на феодално по структурата си общество, каквото е комунистическото. Крепи се на малка класа властимащи, от които другите зависят.

Това не се разбира. Напротив, пропагандата тръби, че комунистическият режим модернизирал България, което е абсолютна лъжа. Този режим наследи част от огромните усилия на царство  България да се модернизира, София стана европейска столица за 20 години след Освобождението.

- Тук веднага ще ви опонират с хляба от 15 стотинки и двата пъти ходене на курорт преди 1989 г.

- Това се налага от пропагандата, която продължава да работи вече 78 години, не 45.  Няма  безплатно образование и здравеопазване - те са били плащани с нашите данъци, включително т.нар. ергенски данък от 10 процента, който се вземаше на хората без деца.

Масово не се знае, че за да се крепи такъв режим, се правят популистки жестове като, уж, двете почивки, уж безплатни социални придобивки, образование. Трябва да се знае, че България фалира три пъти по време на комунизма, четвърти път по времето на Андрей Луканов и пети път по времето на Жан Виденов. Ние сме единствената държава в Източна Европа с пет фалита. Наричат ги дългови кризи, но си е фалит на държавата.

- Докога на важни позиции у нас  ще стоят наследници на зловещата Държавна сигурност?

- Те не са на предна линия. Смениха се поколенията, но едни от най-влиятелните хора у нас, предимно в бизнеса, в медийния сектор все още са от този сектор. Има и много сиви кардинали, разбира се, някои от тях са отново от службите. Никой не може да скрие, че българските олигарси са генетично свързани с ДС. За жалост и част от предната линия на медийната индустрия. Докога датата 9 септември ще ни разделя? Не може да не ни разделя.

Докато  има хора, убедени, че това е най-светлата дата в българската история, ще бъдем разделени. Начинът, по който едно общество преосмисля историята си, показва нивото на зрелост и себепознание. В постсъветското общество имаше ужас от разкритията през 1985 г., когато Горбачов обяви Перестройката. Тя започна с разкрития за историческите престъпления - не само на сталинизма, а на болшевишката власт, на хората, унищожавали собствения си народ.

Такъв тежък процес на узнаване на истината имаше във Франция след откриване на архивите на Гестапо, когато стана ясно, че там е имало над милион сътрудници на нацистите. Французите узнаха нещата, осъзнаха процеса, преодоляха синдрома Виши, не се поставиха в ролята на камилски птици, каквито у нас има със стотици хиляди.  

- Защо ние не можем да погледнем истината в очите?

- За съжаление сме единствената страна в Източна Европа, където нямаше лустрация. Имаме закон от 2000 г. за обявяване на комунистическия режим за престъпен, но той е декларативен. Слава Богу, имаме свобода, някаква фасадна демокрация, необратими са процесите в политиката и в икономиката ни.

Не можем вече да се върнем нито към тоталитарен, нито към авторитарен режим. Възпроизвеждаме болестта на началото на 21 век - популистките режими, еднакви и в Западна, и в Източна Европа.

- Какво ни трябва - невъзможни ли са прошката, покаянието?

- Трябва ни знание, отваряне на очите за признаване на неща, които вече не могат да бъдат изкривявани и фалшифицирани. Комунистическият режим беше фиаско, самият Живков го нарече недоносче. Но това беше историческо връщане на България назад, не скок напред. Самопознанието на всякакво ниво може да промени манталитетните нагласи, от които идват и електоралните.

Докато има хора, които вярват, че спасители на България са генералите, възпроизвели фигурата на Тато, или лидери като Костадин Костадинов, спонсорирани откровено от Кремъл, нямаме големи шансове да сме проспериращо, спокойно за бъдещето си общество. Не вярвам в колективен катарзис.

 Комбинацията между посткомунизъм и национализъм, спонсориран от Кремъл, каквито са формации като "Възраждане", са камбани, които трябва да ни събудят. Това са взривоопасни симптоми за целия демократичен процес.

Визитка

Проф. Евелина Келбечева е пловдивчанка, преподавател в департамент "История и цивилизация" на Американския университет в  Благоевград. Интересите й включват Студената война в контекста на Балканите и България, прехода след 1989 г. Изнасяла е лекции в унивeрситетите Харвард, Принстън и Колумбия.