В света на кукления театър с Велизар Евтимов: Децата са много по-отворени към чудесата

- Представи се! Кой е Велизар Евтимов?

- Едно момче, което на 36 години, вместо да се занимава с IT (без да омаловажавам професията), си играе с кукли. Но това беше правилният избор и не съжалявам за нито един ден, в който съм си играл с кукли.

Всъщност завърших 26-о СОУ „Йордан Йовков“ в София, а след това „Икономика на недвижимата собственост” в УНСС. През 2016 г. завърших НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, специалност „Актьорство за куклен театър”.

От 2016 г. съм част от трупата на Държавен куклен театър-Пловдив. Имам опит и като преподавател в театрални школи.

- Как от „Икономика на недвижимата собственост” стигна до НАТФИЗ?

- Запалих се по театъра в 10. клас, когато взех участие в едно представление в училище. Репетициите бяха страхотни. Тогава реших да кандидатствам в НАТФИЗ, но майка ми ме насочи към нещо по-сериозно. Завърших висше образование в УНСС, като през това време ходех и на бригади в Америка, след което се явих на изпит в НАТФИЗ и ме приеха.

След като завърших през 2016 г., много исках да работя с режисьора Весела Кунчева. Тя беше един от режисьорите, които поканихме да наблюдават дипломния ни спектакъл. Така тя ме забеляза, хареса играта ми и ме покани в своето представление „Дама Пика” в Пловдив. И ето че оттогава минаха 9 години.

- Кога беше отличен с „Почетна значка на Пловдив” и как се почувства, когато получи това отличие?

- Миналата година на 24 май получих отличието. Един приятел, с когото коледуваме заедно, ми изпрати списъка с номинираните. Много приятно ми стана, защото това е знак, че трудът ми е оценен. Аз наистина вярвам, че с работата си допринасям за развитието на културата в града.

- В кои представления можем да те гледаме в момента? И как те промени работата с деца?

- Представленията, в които участвам, са доста: „Болен здрав носи”, „Житената питка”, „По ръба на небето”, „Трите прасенца”, „Незнайко в Слънчевия град”, „Невидимият Тонино”, „Кентървилският призрак”, „Дама Пика”, „Бомбето”, „Апокалипсисът идва в шест вечерта”.

Работата с деца ме направи по-сензитивен, защото при тях няма цедка - те или харесват нещо, или не. И когато не го харесат, трябва да имаш рефлекса така да подходиш, че евентуално да им хареса.

Научи ме да не подценявам децата, защото те понякога реагират доста по-адекватно от възрастните. Малчуганите не ги е срам да реагират и можеш да разбереш дали им е смешно, тъжно или им е скучно. Те са най-строгата публика.

- „Д-р Дулитъл” е най-новото представление, в което участваш и чиято премиера беше наскоро. То ни напомня, че за да разберем другите, първо трябва да се научим да слушаме. Кога човек се научава да слуша?

- Когато не е зает със собственото си Аз и има ушите да чува какво му се говори, а не изчаква паузата на събеседника си, за да може да каже своето. И когато се научи да слуша, да бъде емпат, тогава започва да разбира другите.

- Вярваш ли в чудеса? Разкажи за някое твое чудо?

- Да. Те съществуват, когато вярваш в тях. Както и Господ съществува, ако вярваш в него. Или пък Дядо Коледа.

Когато бях на бригада в Америка, ми се наложи да шофирам 10 часа, като в колата имаше още 4 човека. По едно време за секунда усетих как затварям очи и автомобилът тръгва да излиза от пътя. Някак си се осъзнах, отворих очи и върнах колата на пътя. Не знам как стана. Бях толкова изморен и само чудо ни спаси. После с часове нямаше как да мигна, и да искам.

- Кукленият театър пренася децата в един прекрасен свят, изпълнен с много вълшебства и магия. Какво още им дава той и защо толкова го обичат?

- Залите са пълни в последните години и това е страхотно. Кукленият театър въвежда децата в един различен от тяхното ежедневие свят и мисията му е да им даде посока на начин на мислене. В повечето представления има и положителен, и отрицателен герой. Идеята е положителният герой с поведението си да приобщи децата към своето мислене и да им покаже как с доброта да преодоляват препятствията, които им се изправят на пътя.

Кукленият театъра ги отнема 40 минути от телефоните и им представя един вълшебен свят, в който доброто побеждава. И хубавото е, че не само децата се пренасят в този свят, а и родителите, ние, актьорите, също.

Ние сме първите, които срещаме децата с изкуството театър и мисля, че това е много отговорно. Осъзнавайки това, се стремим да им представяме качествена продукция, за да възпитаме у тях вкус.

Kукленият театър ги учи и как да се държат на обществено място, сред хора, че не трябва да се пие и яде на представление и т.н.

- Разкажи за някоя твоя интересна случка от работата си с най-малките!

- Скоро играх „Болен здрав носи”. Има един момент, когато лисицата открадва тестото на воденичаря и аз (в неговата роля) се обръщам към децата и родителите и казвам: Горе ръцете! Всички изпълняват, след което ги питам: Къде ми е тестото?. Те ми отговарят: „Лисицата го изяде”. Накрая викам моята партньорка на сцената и казвам: Горе ръцете! И в този момент в тишината детенце от задните редове се провиква: „Долу гащите!”. И ти си шах и мат. И се чудиш как да продължиш.

И още безброй подобни случки. Както казах вече: децата няма цедка и особено когато има интеракция с тях, е много интересно и непредвидимо.

- Сещам се за представлението „Невидимият Тонино", в което участваш. Има ли невидимо щастие според теб?

- А, сега де! Както се казва в „Малкият принц”: „Щастието е невидимо за очите”. То щастието си е невидимо, също като чудесата - не можеш да го докоснеш, но когато го усетиш, е прекрасно. Понякога ми се случва просто да си вървя и да почувствам, че съм в унисон със света. Макар и рядко, ми се случва: усещам как всичко около мен е прекрасно и се чувствам щастлив. Както казва Юлия Огнянова - основоположник на кукления театър в България: „Обичам живота - върти го, печи го, това е. Върти те на шиш, но е прекрасен!”.

- А какво би направил, ако имаше магическа пръчица като „Незнайко в Слънчевия град”?

- Сам човек не е заникъде. Затова бих накарал хората да бъдат емпати, да си помагат, да се усмихват повече, да не се карат за дреболии и битовизми.

- Как би описал на децата празника Великден? 

- Бих го описал като чудо, в което почти цял свят вярва, и всъщност това е доказателство, че чудеса съществуват, стига да имаш нагласата да ги видиш.

Децата са много по-отворени към тях, защото са чисти и не са обременени. Детството е най-хубавата възраст в нашия житейски път. Затова вярвам, че е важно всеки малчуган да го изживее докрай.

- Ти участваш и в представления за възрастни. Именно едно от тях - „Дама Пика”, е спектакъл за спасението и проклятието, разкъсващата страст и фалшивото смирение. В навечерието на Великден е хубаво да се замислим за тези емоции. От какво трябва да се спасим ние, българите, днес и защо често проявяваме фалшиво смирение?

- От безверието трябва да се спасим. И тук нямам предвид само вярата в Бог, а тази в доброто и позитивното. Важно е да се научим да имаме ценности, както и да се отучим от далаверите на дребно.

Подсъзнателно ни се иска да сме смирени, но често нямаме време да погледнем в себе си. Вглеждането не става от днес за утре - то е един дълъг процес.

Снимки: https://pptheatre.com/bg и от личен архив на актьора