Васил Кендов: Дигиталното евро ще доведе до пълен контрол за какво харчим

Акценти

- Неизбежно ще изпием горчивата чаша от световната финансова криза

- Банките имат най-голям интерес да влезем в еврозоната, защото ще си освободят 16 млрд. 

- Г-н Кендов, ще ни засегнат ли митата на Тръмп и как? 

- Няма начин косвено да не ни засегнат, те вече засегнаха всички чрез фондовите борси. Най-големият проблем не е дали едно мито ще бъде 5%, 10% или 100%. А политиката, която провеждат Съединените щати. Лично аз не вярвам, че Тръмп ги слага, той има цял екип зад себе си. Предполагам, че и друг да беше, същото щеше да направи. Те са поели толкова ангажименти по време на кампаниите си, че слушат най-различни икономически кръгове и изпълняват техните интереси. Нормално е, такава е политиката.

Най-големият проблем е несигурността. Веднъж ги наложи, веднъж ги махне, веднъж ги вдигне, веднъж ги отложи. Това нещо, ако трябва да го ползваме на разговорен език, разказва играта на финансовите пазари. Тоест не можеш да направиш никаква прогноза от днес за утре. 

Българската индустрия, която е свързана с автомобилопроизводството, няма начин да не бъде засегната. У нас се произвеждат доста авточасти, които продаваме предимно на германския пазар. Ако Германия не може да изнася автомобили или те са по-скъпи за САЩ, това значи, че ще се освобождават хора, ще намалеят поръчките. 

Почти всички резерви в световен мащаб са в долари или в ценни книги, деноминирани в долари. Така че всичко, което стане с долара, неминуемо ще повлияе и на пазарите, съответно и на нас. Ако в Щатите се появи инфлация, то и при нас ще се появи. Може да не е след седмица, може да е след 6 месеца. Въпросът е опрял до лихвите по външния дълг, който имат САЩ. Това се лекува с радикални мерки - мита. Кризата се отдалечаваше прекалено дълго време и се отлагаше. Дошъл е моментът да изпием горчивата чаша. Просто американците са по-подготвени и имат повече лостове, отколкото ние.

- А какво може да спре България по пътя към еврозоната?

- Всичко вече е подготвено, но моето лично мнение е, че ние не сме готови, което значи, че ще пием още горчиви чаши. Когато влезеш в еврозоната, там има държави, които са с тотално различна икономика от нашата. За тях добре работи еврото, но дали ще е така и за нас? Представете си, че един човек има високо кръвно, а друг има ниско. Но ние имаме само едно лекарство. И всички ги лекуваме само с него. Ама този с високото кръвно, ако му дадеш от лекарството, което ще му повиши още кръвното, той ще колабира, а може и да почине. Това се случва в еврозоната с еврото. Ако сме подготвени и нашата структура на икономиката е като германската или като холандската - добре, но тя не е. Нашата е по-скоро като гръцката, като италианската, където знаете, че имат сериозни проблеми с това нещо.

- Кой има интерес в България от въвеждането на еврото? 

- На практика, банките и банковият сектор. Голяма част от техните задължителни резерви, около 16 милиарда, ще бъдат освободени и те ще могат да правят с тях каквото си искат. Банките в момента са достатъчно капитализирани и се чудят на кой да дадат кредит, защото лихвите в България са много ниски. Средният лихвен процент в България по ипотечен кредит е 2,5%. В Австрия е 4%, в  Германия - 4-4,5%. 

В момента явно сме в такъв период. Просто защото банките са свръхликвидни. А са свръхликвидни, защото хората нямат какво да правят с парите си. Няма в какво да ги инвестират и какво правят? Обикновено отиват и купуват един апартамент. Защо? Ами защото той е сравнително добре защитен юридически. Да, но в България в момента има 30% празни жилища. Това никъде го няма по света. Този пазар у нас не се движи от търсене - предлагане, от някакви реални нужди. Той се движи от това, че хората ги е страх от инфлация и нямат какво да правят с парите си.   

В един момент, когато пазарът се нормализира, ще се окаже, че имаме 30% повече жилища, отколкото ни трябват. 

- Очаква се дигиталното евро да влезе към края на годината. Нека обясним какво представлява то и доколко ще засегне финансите на хората у нас? 

- Дигиталното евро ще засегне всичко. Какво представлява? Валута, в която имаш един електронен портфейл, даже първите разработки и тестове, които направиха, бяха на базата на  кредитна карта. В нея се слагат 2000 дигитални евро, 2000 единици, и ти пазаруваш с тях.  

Представете си една кредитна карта, вече се разплащаме само с кредитна карта, но в тази кредитна карта всяка валутна единица, всяка пара е програмируема, ако мога така да се изразя. Какво значи това? Ами във всяка единица има закодирано за какво можеш да я харчиш, кога да я харчиш, как да я харчиш.

Ще дам един пример. Имаме, да речем, мигранти или безработни, на които даваме някакви помощи, да речем, 1000 евро на месец. Даваме им ги в една кредитна карта и им казваме: ходете и харчете. Купувайте си каквото искате. Но не е съвсем каквото искате, защото, ако той отиде и си купи алкохол, тогава, при самото плащане, валутата  ще каже: чакайте ние сме ти я дали за помощ, купи си храна, а не да се напиваш. Това е положителният пример.

Също така в момента се развиват всякакви дигитални бази данни. Тези пари няма никакъв проблем да бъдат свързани. Примерно, в здравното ти досие пише, че имаш проблем с черния дроб. И вече по никакъв начин не можеш да си купиш алкохол с парите, които имаш. Дигиталните пари дават абсолютен и пълен контрол върху икономиката. Примерно, казвате, аз сега искам да си купя един апартамент. Да, ама аз съм ти програмирал парите да не можеш да си го купиш. Защо? Защото имаш вече два. Да, ама аз искам три за инвестиция. Да, обаче цените се вдигат, има хора, които са безимотни, не може така. След две години ще ти ги разблокираме, но дотогава всеки трябва да има по едно жилище. Ето ви един пример за управление на икономиката и за цените на имотния пазар. Това значи програмируеми пари.

Също така може да им заложите, ако искате, и срок на годност - или ги харчиш тук следващите шест месеца, или вече спират да работят. За съжаление обаче, това върви с тотален контрол върху хората, което е опасната страна на нещата. 

- Доколко влизането ни в еврозоната би повишило цената на недвижимите имоти и кои са факторите за това, освен може би психологически? 

- Тук има няколко парадокса. Сега ние казваме, че имотите в България ще се вдигнат, защото ще влезем в еврозоната, а ако щете, в Барселона, в Берлин те са по 11 000 евро на квадрат. Да, но в Барселона няма 30% празни жилища.  Испанската икономика расте в момента. Инвеститорите се надпреварват да бъдат там. И там има интерес към купуването на недвижими имоти. Докато  София може би е по-скоро място, което да сравняваме с Атина. А там цените са същите като в София.

Така че лично моето мнение е, че няма толкова рязко да се вдигнат цените след влизане в еврозоната. Защото цените на имотите не зависят към днешна  дата от търсене и предлагане. Правих едно изследване по този въпрос. В Пловдив се продават 16 000 имота годишно. В София са двойно повече. Дори когато имаме спад в търсенето с 10%, цените отново вървят нагоре. Но в един момент ще дойде време, в което търсенето и предлагането ще започнат да оказват влияние върху цените. И тогава тези 30% незаети имоти, част от тях ще излязат на пазара и може да има поевтиняване с  5-10%. Но няма да има резки движения надолу или нагоре.  

- Какво се очаква с лихвите по кредитите след влизането в еврозоната?

- Директно ви казвам и мога да се разпиша под това нещо - лихвите ще се повишат. Те ще се доближат до западноевропейските. 

Визитка

Васил Кендов е финансист и консултант.  Автор е на инициативи като „Да възродим българските села”; помага на граждани и фирми в неравностойните им отношения с кредитните институции, с финансовите мастодонти и с частните съдебни изпълнители. Застъпник е на идеята за въвеждане на фалит при физическите лица, иска нормална, коректна среда за бизнес и работа в собствената си страна.