Вежди Рашидов: Пловдив да се поучи от Матера за столица на културата

Момчешките ми години минаха в трудовите войски до града, в поделението на един изключителен човек - генерал Желев 

Незабравими са в живота ми вечерите, срещите и приятелството с хора като Георги Божилов, Димитър Киров, Начо Културата, Катя Паскалева, Йоан Левиев и цяла плеяда артисти

 

- Ще стигнат ли  парите за култура в бюджет 2020?

- На този въпрос е най-добре да отговори ръководството на Министерството на културата. Те разпределят средствата в културните институти и най-точно биха казали дали става дума за недостиг на средства, или не. Но аз смятам и винаги съм казвал, че нормалната рамка на един бюджет за култура би бил един процент от брутния вътрешен продукт.

- Готови ли са предложенията за промени в Закона за радио и телевизия? Какви се очаква да са основните промени и кога ще бъдат внесени за обсъждане в парламента? 

 - В момента има група от експерти, които правят анализ. След това специалисти ще работят върху закона и после ще има широк обществен дебат. А закони се правят, за да гарантират свободата и самостоятелността на медиите.

Среща с кмета Здравко Димитров

- Защо според Вас е по-добре парламентът да избира шефовете на обществените медии БНТ и БНР?

- Това е само лично мое мнение. Разбира се, че всичко това ще се реши точно в широките обсъждания, които предстоят. Това са решения, които ще бъдат взети от колективни органи. Ала от дългия си живот знам, че винаги когато някои предложения възбуждат бързи страсти, то там има някакъв проблем, който трябва да се изясни.

- Как може да бъде спечелена битката с трафика на културни ценности и с фалшификацията на произведения на изкуството? Наскоро получихте сериозна подкрепа от Франция за идеята Ви за нов европейски стандарт за опазване на културното наследство.

- Досега имам пълната подкрепа в парламентите на Франция, Италия, Германия, Чехия. Надявам се, че това е в интерес на всички държави, които членуват в Европейския съюз. Европа е континент с древна култура, както и България, която е стара държава с уникално наследство и всички ние сме заинтересовани да запазим историческата памет и културата и идентичността на нациите си. Именно това ни кара да направим общ европейски стандарт, защото всички сме силно притеснени от движението на нелегалния трафик на ценности и сме заинтересовани от съхранението и опазването на това богатство.

- Загубихме  няколко големи творци - Милчо Левиев, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова. Какви уроци ни оставиха? Ценим ли талантите си приживе?

- Да, за съжаление загубихме физическото присъствие на едни творци, които с таланта си покриха една цяла епоха и няколко поколения. И оставиха сериозна диря за големите възможности в областта на изкуството за години напред. А колкото до уроците - те ни дават най-важния урок: как трябва да живеем, за да можем завинаги да казваме, че животът е кратък, а изкуството вечно.

Не са много страните, в които има поговорка, че никой не е пророк в собствената си държава. Ние сме общество, което понякога безпардонно се мърсим един друг, без да си даваме сметка за пораженията, които остават след това.

- Пловдив има специално място в сърцето Ви. Помогнахте за възстановяването на Пловдивския театър след пожара.  Кога градът най-сетне  ще се сдобие със своя опера?

-  Да, разбира се, Пловдив е градът, свързан изцяло с моята младост. Пловдив е градът с творческия въздух, който аз години наред имах възможността да дишам. Момчешките ми години минаха в трудовите войски до града, в поделението на един изключителен човек - генерал Желев, който имаше изострено отношение към хората, които правят изкуство. Незабравими са в живота ми вечерите, срещите и приятелството с хора като Георги Божилов, Димитър Киров, Начо Културата, Катя Паскалева, Йоан Левиев и цяла плеяда артисти, с които имах възможността да бъдем заедно.

Аз не знам дали помогнах за възстановяването на театъра, ала бях свидетел, че изгорелият театър на Пловдив седеше в пепел и сажди в управлението на двама служебни и един редовен министър. А моята „помощ” се състои в това, че изцяло възстанових театъра.

За операта - почти беше на стартова позиция, но противници на този проект за отстъпено право на строеж на нова опера се намесиха - като госпожа Каназирева например. Днес се радвам, че тя е загрижена за Пловдив и ще построи опера на Пловдив. Нали знаете поговорката: човек каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи. А иначе би било добре вторият по големина град да има своя опера, още повече че има прекрасна оперна трупа.

С кого от легендарната пловдивска бохема имахте най-незабравими спомени?

- Спомените, които нося, са от всички. Всички бяха знакови творци на България.

- Как се представи Пловдив като Европейска столица на културата? Не бяха ли в повече модерните арт инсталации за сметка на класическото изкуство? Можеха ли парите да се използват по-ефективно? За съжаление се намеси и прокуратурата - с досъдебно производство срещу фондацията „Пловдив 2019”. 

- По този въпрос аз съм си изказал мнението. За съжаление много хора, провъзгласили се за всезнайковци, вземаха решения за неща, които не разбират. Аз като  министър два мандата съм имал щастието да бъда канен в доста държави, които имат градове, обявени за европейски столици на културата. Явното неразбиране на смисъла на тази дума ме кара днес да не си позволявам да коментирам този въпрос. Мисля си, че трябва да се поучим от града Матера, който също е европейска столица на културата, а би било и хубаво веднъж завинаги да си вземем поуки, защото всеки изпуснат шанс е безвъзвратно загубен. Съжалявам, че ще трябва да го кажа, но самоцелни обществени организации, които много бързо у нас се създават, за да се усвоят едни пари, ни карат понякога да се срамуваме.

- На предишния си рожден ден вдигнахте тост на изложба акварели и пластики.  Каква изненада готвите сега? Какъв подарък би Ви зарадвал най-много?

- Изненадата си я сервирах тази есен с изложбата ми в Пловдив. Да съм жив и здрав, ще подготвя седемдесетгодишния си юбилей през 2021 година с изложба. А онова, което напоследък ме радва най-много, е когато сутрин се събуждам и виждам слънцето.

Прави ме щастлив всичко това, което ми създава чувството, че съм жив и необходим.

 

Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Завършва специалност „Скулптура“ в Националната художествена академия, където по-късно преподава. Специализира в академията „Сите дез Ар” в Париж.

Има над 50 самостоятелни изложби у нас и в чужбина - Базел, Париж, Варшава, Краков, Лондон, Делхи, Москва, Ереван, Истанбул, Амстердам, Токио, Анкара, Сапоро, Виена, Сеул, Берлин, Вашингтон, Претория, Йоханесбург, Белград, Довил, Палма де Майорка.

През септември 2019 г. Рашидов представи в Градската художествена галерия в Пловдив изложба „Страсти”, включваща творби западноевропейско изкуство от личната си колекция, както и свои рисунки, скулптури и акварели.

Единственият българин, чиито произведения са притежание на Лувъра.

Член е на Международната академия за изкуства в Париж и на Международната академия на изкуствата в Москва. Член-кореспондент на БАН.

Министър на културата при първото и второто правителство на Бойко Борисов (2009-2013 и 2014-2017). Като министър за пръв път в културната ни история подписва 5-годишно споразумение за сътрудничество с Лувъра

Депутат от Пловдив в 44-то Народно събрание, в което е и председател на комисията за културата и медиите.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?