Следвайте ни

Зорница Русинова: 279 пловдивски семейства искат безплатна бавачка от държавата

- Какви ще са нуждите на пазара на труда след 13 г., когато днешните първокласници ще са студенти?

- Основният недостиг на кадри ще е в сферата на образованието, здравеопазването, социални дейности, но и в технологичните предприятия.

 

-  Започна подготовката за третия програмен период по ОП “Развитие на човешките ресурси”. Върху какво ще се фокусирате?

- Очакваме 70% увеличение на средствата за реформи в сферата на социалното включване и пазара на труда. Това са около 4 млрд. лв. общ бюджет, като минимум 25% от тях ще бъдат предназначени за борба с бедността, а 2% ще отидат за социален обяд и хранителните пакети. Другият акцент ще е бързото преминаване на младите от обучение към заетост. 10% от средствата по програмата ще са насочени към тях. Причината е, че независимо от устойчивите тенденции за спад на безработицата бизнесът се оплаква от липса на персонал и подготвени кадри.

На европейско ниво 40% от работодателите твърдят, че служителите нямат необходимите дигитални умения. Поне 500 млн. лв. ще бъдат отделени за такъв тип обучения, като ще има масови и специализирани обучения. По-високият клас от ИТ обучения ще е насочен към ИТ компаниите. Цифровите умения не само улесняват българите при намиране на работа, но и служат като инструмент за превенция на социалното изключване. Ще насочим вниманието си и към групите, които са рискови от социално изключване - възрастните, децата в услугите и хората с увреждания.

 

- Кампанията „Мисията е възможна“ стартира от Пловдив. Година по-късно каква е равносметката за града?

- Кампанията е един от етапите на най-успешната социална реформа, която е правена в България - затварянето на домовете за деца. През тази година виждаме спад на броя на децата, които са в специализирани институции, както и затварянето на голяма част от тях. През следващата година ще бъдат закрити последните 22 специализирани институции. В Пловдив виждаме добро обезпечаване с услуги - за година са разкрити 3 нови услуги.

Това са два центъра за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) за деца без увреждания и едно преходно жилище, което е с капацитет 8 места. За нас е много важна мисията, която стартира от едно от пловдивските училища - СУ „Димитър Матевски“, деца да помагат на деца, така че подрастващите в дневните центрове и малките семейни къщички да се чувстват пълноценни в обществото.

 

- Колко често децата от СУ „Димитър Матевски“ посещават ЦНСТ?

- Посещенията са взаимни. Децата от ЦНСТ присъстват на всички празници на училището. Ученици от различни класове почти всяка седмица ходят в ЦНСТ - рисуват, пеят и танцуват заедно. Помагат им и с уроците.

 

- Колко души от област Пловдив са минали през индивидуална оценка и ползват личен асистент по Закона за личната помощ?

- Към средата на октомври около 880 души, като само един човек е с първа степен „умерена зависимост“. По-голямата част от хората попадат в групата „тотална зависимост“, т.е. имат сериозни затруднения и получават до 168 часа месечно право на лична помощ.

 

- „Родители в заетост“ набира все по-голяма популярност. Кое я прави толкова успешна?

- Много често в големите градове Пловдив, София, Варна или Бургас липсва универсалната баба, която да може да подпомага младите, и затова програмата е много търсена. Пловдив е един от градовете, в които виждаме доста висок дял на търсене на детегледачите. От стартирането си досега програмата е дала възможност на близо 4000 български семейства да ползват детегледачка, защото родителят няма обезпечена ясла или детска градина и не може да се върне на работа. Отворили сме отново програмата през септември. Тя ще бъде отворена до 2023 г., като сме отделили 35 млн. лв.

 

- Колко родители от областта са поверили грижите за детето на бавачка от държавата?

- В област Пловдив от услугата до момента са се възползвали 279 семейства с деца до 12-годишна възраст, като 7 от тях са многодетни семейства. От Пловдив е един от шестте 18-годишни младежи, които са детегледачи, което е доста необичайно за програмата. От началото на старта на тази програма в страната около 100 многодетни семейства са се възползвали от възможността да наемат детегледачка чрез програмата „Родители в заетост“.  Ние вдигнахме възрастовата граница при тях от 5 на 12 години, за да ги подкрепим с бавачка.

 

- Какъв е профилът на детегледачките?

- 70% от детегледачите са хора над 54-годишна възраст. Това е и една от вторичните цели на програмата - хора в предпенсионна възраст, които са били съкратени, да намерят реализация в последните години от трудовия си път. Другата голяма група са  хора на възраст между 30 и 54 г. Малко са тези, които са под 29 г. Около 50 на сто от бавачките са със средно образование, а висшистите са с педагогическо образование.

 

- Родителите имат възможност да сменят детегледачката, ако не са доволни. Има ли такива случаи в област Пловдив?

- Процентът за Пловдив е много нисък - малко над 1%. Най-честата причина е здравословен проблем на детегледача, заради който се налага да се оттегли от професията. Има и случаи на недобро напасване между родителя, детето и детегледача.

 

- Има ли интерес към програмата „Старт на кариерата“, която дава възможност на младежите да започнат трудовия си път в областните и общински администрации?

- За територията на Пловдив са обявени 111 места и до момента имаме 7 младежи, които са подали заявления. През миналата година младежите, които са участвали в програмата, са били 59. Програмата е много полезна, защото през годините се забелязва, че тези, които се развиват добре и имат желание да продължат в администрацията, след това лесно преминават конкурсите за младши експерти и растат в йерархията.

 

- Какви позиции са заемали?

- Те са започнали като стажанти, а 18 от тях вече са наети на длъжност „младши експерт“ в териториалните поделения на АСП, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, „Бюрата по труда“, Областната администрация, община "Марица", ДАЗД, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, РИОСВ, „Главна инспекция по труда“, Централния регистър на особените залози към Министерство на правосъдието, Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив.

 

- Според проучване на Агенцията по заетостта през 2020 г. пазарът на труда ще изпитва глад за 370 000 работници. Къде може да се търсят тези кадри?

- Решенията трябва да са дългосрочни, защото тенденцията ще продължава и през следващите години. Най-сигурният начин да запълним липсите с реформа в средното и висшето образование. Като краткосрочен хоризонт министерството ще продължи да работи с тези, които са трайно извън пазара на труда. Резерв са и близо 114 000 млади, които са изпаднали от образователната система. Към тях е насочена и една от мерките ни „Готови за работа“, която миналата година даде възможност на близо 10 000 младежи да бъдат обучени, да стажуват и да започнат работа. Част от тях бяха завършили, но не искаха да работят. Голяма част обаче въобще не бяха завършили средното си образование, а младежките ни медиатори ги насърчиха да продължат. Активно работим и по спогодбите с трети страни. От началото на тази година над 10 000 са гражданите от трети страни, които се трудят у нас. Опитваме се да привлечем и европейци да работят у нас чрез мрежата EURES.

 

- България е страна със застаряващо население. ОПРЧР как стимулира възрастните да останат на пазара на труда?

- Това е една от групите, която най-често при преструктуриране на предприятие и  при намаляване на обемите на работа остава извън пазара на труда. Затова  в програмите даваме приоритет на хората над 54 години. Сега предстои да сключим договори с над 200 компании по схемата „Умения“. Очакваме до 2023 г. над 8000 човека да са придобили квалификация през такъв тип проекти, а 3000 души да започнат работа вследствие на различните програми.

 

- Успявате ли да убедите повече хора да се завърнат в родината на кариерни форуми в чужбина?

- Българите в чужбина са един от скритите потенциали на пазара на труда. Проведохме форуми в Германия, Великобритания, Австрия, Нидерландия. Насочихме усилията си към студентите, които са между 6000 и 9000. Над 60% от тези, които дойдоха, заявиха, че след завършване на образованието си ще се завърнат. Някои от форумите вече дадоха и резултат.

 

 

Зорница Русинова е заместник-министър на труда и социалната политика с ресор европейски фондове, международни програми и проекти. В периода май 2016-януари 2017 г. е министър на труда и социалната политика, а от март 2012-март 2013 г. и ноември 2014-януари 2016 г. е била заместник социален министър. По образование е магистър по международни икономически отношения от УНСС. Притежава магистърска степен по българска и английска филологии.

Яница Марова

Редактор

Яница Марова е завършила славянска филология с полски език. Работила е в Агро ТВ, Европа, BiT и вестник „Монитор“. В екипа на „Марица“ е от април 2019 г.   Още

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?