Дебатът за Пловдив през погледа на гражданското общество

Мислещите хора очакват диалогичен кмет, способен да заяви ясно философията, която ще изповядва в управлението, както и своята партийна принадлежност. Оценяваме кандидатите по това дали имат визия за развитието на града в дългосрочен план и разписана управленска програма за 4-те години на мандата.  

Основната цел при всеки един дебат е да убедим трета, неутрална страна,  че нашите аргументи са по-добри от тези на опонента ни. Въпреки че целта е проста, стратегиите и техниките за постигането <210> могат да бъдат доста сложни. Задачата е висока топка за нашите политици най-вече заради факта, че публиката, или гражданското общество, израсна много през тези 30 години на преход. И българските управници трябва много да внимават за своето представяне пред гражданите, защото, като изключим твърдия електорат, на всички нас ни омръзна до безкрайност лошото политическо говорене и стремежът към властта на всяка цена.

А в битката за Пловдив ще победи този, който спечели гражданското общество. И така,

какво видяхме и чухме дотук в предизборната кампания?

Дебатът за Пловдив стартира, като в публичното пространство се тиражира моделът „Тотев“. Това беше добра стратегия, защото срещу въпросния модел има силен обществен отпор в Пловдив и  естествено всички опоненти се опитаха да поставят новия кандидат на ГЕРБ Здравко Димитров в статуквото. Като най-яростен привърженик на тази стратегия се очерта Славчо Атанасов. Явно целта му беше чрез силните си внушения  да предизвика едва ли не „раздвоение на личността“ у своя основен опонент и последният да повярва, че той наистина е Тотев, а не Здравко Димитров. Същото трябваше да бъде внушено и на публиката, а именно - че Атанасов води битка срещу Тотев, а не срещу някого другиго. Добра стратегия, но с много лоша тактика. Първо, дебатът беше принизен с неправилната употреба на „термините“: високото политическо говорене беше принизено до понятия като „партиен началник“. То беше ключово и

най-слабата страна на модела „Атанасов“, 

който в хода на дебата се превърна в олицетворение и нарицателно за атакуваща опозиция, която некоректно и без основания приписва едно или друго качество на опонента си или пък „прогнозира“ негови бъдещи действия.

До какво всъщност е сведен целият дебат за Пловдив и как бяха зачертани значимите послания, които очакваме от политиците? На първо място чрез слабата аргументация. Г-н Атанасов няма никакви други основания, освен манипулативните, да твърди, че „щом г-н Тотев е партиен началник на Здравко Димитров, то неминуемо той ще следва неговите заповеди в бъдеще и така Пловдив пак ще бъде управляван от модела „Тотев“. Всеки съдия по дебати, в каквато роля са всички избиратели днес, би поставил слаба оценка на този аргумент. Но нека сега се фокусираме в обратната връзка на съдиите, която те дават в края на дебата: тя задължително трябва да е позитивна, а не осъдителна. С този подход ще направим анализ и на първия публичен дебат, състоял се пред Общината и излъчен по Би Ти Ви.

В него

Здравко Димитров призова да не се хули и отрича управленският мандат на Иван Тотев,

защото в него са се случили редица добри за града неща и  оттук нататък може само да се надгражда и да се върви напред. Така той очерта своята основна линия, която ще следва в дебата за Пловдив: лансира своята визия за приемственост и обновяване, а не за радикална промяна; да вземе доброто и да поправи грешките. И тъй като явен победител в този дебат (по мнението на медиите) липсваше, Здравко Димитров беше определен като първия, понесъл най-малко поражения в този дебат. За втори „незагубил“ в дебата -Николай Радев, който обяви основната цел, която си е поставил: Пловдив да бъде „град на здрави и образовани хора!“ със социален кмет и прозрачно управление.

Дани Каназирева отново настоя най-после подготвени и можещи хора да управляват града. “Омръзна ми партийни протежета без нужното образование и качества да решават за нас и децата ни”, отсече Каназирева.  

Запитан как ще управлява, Славчо Атанасов отговори:  „Моя стил всички го знаят - близо до хората, с приемен ден всеки ден и с грижа към гражданите. Напразно ме обвиняват моите опоненти, че съм бил от най-дясната партия в парламента, а съм провеждал социална политика. Тъжно ми е за тях, защото те така и не разбират, че

в управлението на града няма политика.

 Лампите не светят нито в синьо, нито в червено, а пловдивчани искат лампите им да светят както трябва. Това е“. Тук г-н Атанасов без никакви аргументи спести, че думата политика всъщност означава управление на полиса. А от изказването му следва, че щом е важно лампите да светят, най-добре да ни управлява Енергото, а не правителството, излъчено от българския парламент, който пък е излъчен от избирателите. 

Сега да видим как се развиха нещата във втория дебат между същите основни претенденти за кметското място, този път проведен в телевизионно студио на Нова, което предполагаше опонентите да загърбят площадното говорене и да наблегнат на своята визия за развитието на Пловдив.

За ужас на зрителите (а може би и на водещите) това не се случи. Точно тук станахме свидетели на споменатото вече  

лошо политическо говорене на нашите представители във властта: 

на некоректното говорене и подмяната на основни политически ценности,  на нападките и обидите между опонентите. И ако сравним метафорично това „политическо говорене“ с пустиня, то в ефира на „Здравей, България“ още рано сутринта слънцето напече много силно и зрителите отново бяха подложени на изпепеляващия огън на антидебата. Тук моделът „Атанасов“ се развихри и вместо на коректен разговор станахме свидетели на поредния опит да бъде спечелен дебат на базата на подмяната на основни политически понятия и ценности.

В същото време Здравко Димитров продължи своята линия на дебатиране: без да се включва в нападателния тон, като следваше своята стратегическа линия да говори повече за бъдещeто, а не за миналото, без да се отрича тотално направеното дотук. И до средата на дебата тонът беше коректен от страна и на четиримата кандидати, чуваха се конструктивни критики и предложения по отношение на проблемите на града до момента (неслучайно това се случи в средата на дебата, в апогея на спора), когато чрез темата за транспорта пак се стигна до модела „Тотев!“. Тук

всичко конструктивно беше унищожено, започна „истерията“,

след като г-н Атанасов нарече Дани Каназирева „папагал, който повтаря едно и също“, а тя от своя страна го нарече метафорично „политическо бебе“. След призивите на Здравко Димитров да се концентрират във визията за Пловдив и да говорят за нещо положително, за съжаление за твърде кратко, отново имаше конструктивизъм в разговора по една от ключовите теми за града ​-транспорта. Но напрежението отново ескалира, когато кандидатите за кмет трябваше по метода на кръстосания „огън“ да си задават въпроси помежду си. Така се стигна до кулминацията в „политическото говорене“ по модела "Атанасов", когато той заяви, че са „пълни глупости“ Пловдив да се дели на „ляв“ и „д​ясен“!; че това са мажоритарни избори и хората гласуват за личност, която ще им свърши работа. Като глас в пустиня останаха думите на г-н Радев, че хората гласуват и за идеите на този човек. И накрая се стигна до темата за личната отговорност и политиката.

Затова, уважаеми съграждани, преди да пишем окончателната оценка на кандидатите за кмет, като застанем пред урните, предлагам да им пишем текуща оценка по следните критерии:

1. Дали спазват правилата на диалога, създадени още в Древна Гърция:

* Диалогът е признание за равенство на събеседниците пред истината.

* Диалогът е толерантен и честен разговор. Никой няма право на монопол върху истината - нито в началото на разговора, нито след това.

* Диалогът е безкраен разговор, както е безкрайно многообразието от гледни точки и аргументи, с които ние можем да участваме в един умен разговор.

* В диалога можем да използваме ирония, но при положение че срещу себе имаме твърде горделив или надменен събеседник.

2. В оценката си да се ръководим от качествата на кандидатите: комуникативен, способен да заяви ясно философията, която ще изповядва в управлението, както и своята партийна принадлежност.

3. Дали имат ясна визия за развитието на града в дългосрочен план и разписана управленска програма за близките години.

Нашата оценка на мислещи хора, обединени в силата на гражданско общество, е важна. Защото тя ще вмени тежките отговорности на този, когото смятаме за най-достоен да бъде кмет на Пловдив през следващите 4 години.

Иван Ананиев, учител по философия

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?