Има ли вина Общината за кризата на имотния пазар в Пловдив
Да, защото тя изгражда социалната, улична и подземна инфраструктура, която е в пряка връзка с цените на жилищата и търсенето
- 10:50, 19.08.2019
- 6102
- 26
Последователите на либералните идеологии поставят пазарните механизми над всяко въздействие на общината и държавата. През 20. век това изглеждаше абсолютната истина. В началото на 21-и обаче все по-ясно разбираме, че Кейнс е бил прав - без въздействието на държавата няма баланс на развитието. Сега да слезем от планината на философията и да погледнем какво става в нашия двор.
За първото полугодие на 2019-а в община Пловдив има спад с 12% на сделките с имоти. В същия период в останалите големи общини има ръст - София +4,4%, Варна +2,5%, Бургас +7%, Стара Загора +12%. При сключените ипотеки спадът в Пловдив е още по голям - 21%. Това са данни от официални анализатори на пазара на имоти, които озадачават всички.
В този смисъл твърденията за бурно развитие на Пловдив, с които от години ни облъчва администрацията, изглеждат като обикновени политически хвалби без особени основания. Какво е общото обаче между пазара на имоти и работата на местната власт? Много неща. Ако тя наистина развива града и го прави по-добро място за живеене и правене на бизнес, ще има повече имотни сделки. Хората ще купуват жилища, за да живеят и работят тук. Инвеститорите ще купуват терени и сгради. А общината ще реализира приходи от данъка върху имотните сделки. Какво е положението в Пловдив в момента? От въпросния данък върху сделките с недвижимост администрацията е заложила за 2019 г. постъпления от 25 млн. лв. За първото полугодие обаче те са само 8 млн. лв. и няма никакъв шанс за изпълнение на прогнозата. А това води до редица
проблеми в общинския бюджет.
Апологетите на либералната идеология ще кажат - това е пазар и общината не може да влияе на него. В действителност е точно обратното. Нека си помислим кои са клиентите на пазара на имоти? Това са млади хора, активни и в повечето случай не от региона на Пловдив. Какво търсят тези млади семейства при избора на жилище? Най- напред те се интересуват от това наблизо да има детска градина и училище за децата им. Пример за това е кварталът, заключен между улиците "Капитан Райчо", "Леонардо да Винчи", "Богомил" и "Петко Д. Петков". Цените на имотите са високи, защото там се намират две елитни общински учебни заведения - детска градина „Малкият принц” и НУ „Душо Хаджидеков”. Ето как пазарът на имоти е в пряка зависимост с образователната инфраструктура, която е част от управленската философия на местната власт.
Сега - нека да отидем в два от районите, където бизнесът намира свободни терени и масово строи нови жилища - "Южен" и "Западен". Там има огромен проблем с липсата на общински учебни заведения. Общината изостава с изграждането на общинска учебна инфраструктура в тези райони и така може да блокира пазара на имоти.
Другият проблем, оказващ пряко влияние на пазара на имоти, е инфраструктурата - улична и подземна. Продължението на бул. "Свобода" ще даде мощен стимул на инвеститорите в зоната между Пещерско шосе и бул. "Шести септември". Разширението на бул. "Александър Стамболийски" и в момента е решаващ фактор за стимулиране на пазара на имоти. Такива примери има много - продължението на бул. "Санкт Петербург", разширението на Пещерско шосе, подлеза "Модър - Царевец" , продължението на бул. "Македония", разширението на бул. "Васил Априлов" и т.н. Изграждането на подземната ВиК инфраструктура е задължение на общината, а това е свързано и с уличната инфраструктура - осветление, паркинги, спирки от МГТ, детски площадки и паркове. Цялата тази общинска инфраструктура пряко влияе на цената на имотите и на пазара на имоти като цяло. Така че господа апологетите на „невидимата ръка на пазара” ще трябва да приемат реалните факти.
Каква е инвестиционната политика на общината през последните години?
Ако погледнем картата на града, ще видим, че в една зона с диаметър от 1 км с център сградата на общината в последните 7 години са инвестирани над 100 млн. лв. Ще изброя големите проекти за доказателство - кв. "Капана", районът, финансиран с 22 млн. лв. от програма „Региони в растеж”, Голямата Базилика и Понеделник пазар, Гроздовият пазар, подлезът на "Гладстон", ул. "Петко Д . Петков", бул. "Руски", площад "Централен", Градската художествена галерия, Цар-Симеоновата градина и Пеещите фонтани, Пешеходната зона. Пловдив обаче е разположен на площ от 104 кв. км, но инвестициите са фокусирани в 4 кв. км в идеалния център. С тази политика всички райони в периферията на града се превръщат в аутсайдери. Само че в тези 4 кв. км в центъра на града не живее и 1% от населението на града. Бизнесът инвестира в точно тези периферни райони, защото там намира свободни за строителство терени. В тях обаче общинската инфраструктура е безнадеждно остаряла. Ето го противоречието, което довежда до рязък спад в пазара на имоти. Това води и до спад на приходите от данъци в общинския бюджет и намалени възможности за инвестиции на общината. Кръгът се затваря и спиралата води надолу поради сбъркана инвестиционна политика на ръководството на общината.
Всичко това е илюстрация как една сбъркана политика на кмета води до влошаване на бизнес средата в града, конкретно и до зацикляне на пазара на имоти. Да ме извиняват апологетите на либералната политика по модела на Адам Смит, но те са останали в 19. и 20. век. Именно Общината изготвя ОУП и ПУП, тя продава общински терени, тя издава строителните разрешения, общината инвестира в инфраструктура, а това е 90% от развитието на града.
Бизнесът в имоти се моделира от общинската администрация и е функция на политиката на общината. Пазарът на имоти е дефиниран от политиката на администрацията и само тя е отговорна за срива през 2019 г.
Да се надяваме, че новото ръководство на общината в края на тази година ще разбере своите огромни отговорности и ще промени кардинално своята инвестиционна политика. Няма да е лошо да се вслуша в съветите на строителния бизнес. Той е пряко заинтересован от развитието на Пловдив и няма да даде грешни решения.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни