Следвайте ни

Ятаганът на Ердоган и преклонената главица на Европа

Или защо разкраченото положение на Евросъюза щеше да бъде смешно, ако не беше толкова тревожно

"Ей, Ердоган, ела на себе си! Ако се опиташ да ни пуснеш джихадисти и имигранти, нашата работа е много лесна. Ще затворим вратите за инвестиции и заеми и ще съсипем икономиката ви!" Да си представим, че това беше посланието към турския президент от Доналд Туск или Жан-Клод Юнкер. И какво щеше да последва? Дипломатически ураган с непредвидими последици. 

Ердоган обаче може спокойно да заяви: "Ей, Европейски съюз, ела на себе си! Ако се опитвате да наречете операцията ни "окупация", нашата работа е много лесна. Ще отворим вратите и ще ви изпратим 3,6 млн. бежанци". И какво последва след това безпардонно изявление, чиято интонация и лексика ни напомня на един човек с мустачки, който Европа добре помни? Какво последва, след като бликна "Извора на мира" и 40-хилядна войска с танкове и авиация прегази границите на една уж суверенна държава и започна да гълта километър след километър от територията й?

Европейските лидери възроптаха, естествено, без да излязат с единна позиция. Тежката бюрократична машина се задвижи и се очакват разни неща: ще обсъждат въпроса за санкции срещу Турция, Франция призовава за спешно съвещание на международната коалиция от 30 държави и други спешни мерки в бъдеще. Защото всичко друго ще бъде рязка позиция, а Съюзът не иска да бъде рязък с Ердоган, тъй като може да последва съдбата на Сирия и армия от 3,6 милиона мигранти да прегази еврограниците.

Ако не беше толкова тревожно, щеше да бъде смешно - разкраченото положение на Евросъюза. От една страна, няма собствена армия, която при нужда да защити границите му от инвазия, а от друга - във военния съюз, на който трябва да разчита, членува същата тази Турция, водена от Ердоган, който заплашва с инвазия еврограниците. Вярно, че Европа е родина на театъра на абсурда и че политиците са актьори, режисьори и драматурзи, но все пак това идва в повече на непредубедения зрител.

Който знае, че НАТО не е просто военен съюз, а в него членуват страни, които изповядват евроатлантическите ценности като човешко достойнство, върховенство на закона, свобода на словото...  И се пита какво е мястото там на Ердоганова Турция, която според "Репортери без граници" е "най-големият затвор за журналисти" по света. Чието единствено прегрешение е критичното им отношение към режима на Партията на справедливостта и развитието. Във военно отношение Турция е безценен съюзник в пакта - затваря южния фланг, там е още по-безценната за САЩ база "Инджерлик", ала непредубеденият зрител помни и реакцията на Чърчил,  когато пред нацистката угроза му предлагат да се вземат парите от културата за въоръжаване, а той отговаря: "Тогава какво ще защитаваме?". И зрителят пита, перефразирайки: Ако нямаме ценности, които да защитаваме, за какво ни е НАТО? 

И още пита, перефразирайки думите на Ленин за революцията: Трябва ли да има Европейски съюз, ако няма кой да го защитава?

Съветският съюз претърпя икономическа и морална катастрофа и се разпадна. Европейският съюз може да претърпи морална със същите последствия. Как иначе да си обясним, че точно сега един от най-могъщите германски концерни, в който има и държавно участие, решава да инвестира милиарди в една държава, където човешките права се потъпкват всекидневно, която нахлува в съседна страна, обкръжава с кораби Кипър, изнудва, заплашва, шантажира и рекетира Евросъюза? От "Фолксваген" оттеглят решението си, засега. А как изобщо беше допуснато да се налее вода в мелницата на вожда, който изпада във все по-голяма изолация, поради лошото икономическото положение в Турция? А демократичната опозиция има някакъв шанс. Защо мълча и премиерът на провинция Долна Саксония Щефан Вайл, като сам можеше да разколебае инвеститорите? Ако от "Фолксваген" и германската държава като акционер могат да си позволят нов имиджов срив след "дизеловата афера", означава точно това: алчността за печалби срива морала. А това икономическо твърдоглавие не е прецедент и дава основание за опасения, че Съюзът може да претърпи точно морална катастрофа.

И то точно във времена, когато лъжата става политическо понятие. Както казва Ердоган: "През цялата си история Турция никога не е извършвала кланета на цивилни граждани и това е против нейната природа". Може би има предвид, че новата държава няма нищо общо с Османската империя, чийто ятаган помнят тракийските пеленачета през 1913-а и арменските през Втората световна, но пък с  удоволствие борави с термини от реквизита на империята. А докато турската пехота преминава сирийската граница, се озвучава с османска еничарска музика.   

И то точно във времена, когато пехливанлъкът пробива в световната дипломация. След като ексцентричният Тръмп нарече Ердоган "дявол", може би Евросъюзът трябва да заплаши, че ще създаде 30-километрова зона за сигурност в турска територия, за да се предпази от мигрантите.

Предстоят нелеки години, ако този уникален Съюз не създаде освен Европейска централна банка, и Европейска морална банка. И да направи така, че да може да я защити.

Иначе Ердоган може да се окаже прав за честността на Европа. Която веднъж вече е похищавана.

 

 

Красимир Димовски

Ръководител екип „култура и шоу“

Красимир Димовски е работил в местни и национални издания, ръководил Книгоиздателска къща “Марица”. Има самостоятелни изложби с политическа карикатура и награда „Пловдив”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?