Съжалявам, че ме хванахте. Повече няма да правя така

Прошка се иска много лесно. Особено на подсъдимата скамейка. Друг ефикасен начин за опресняване на паметта, изтръгване на признание „Да, виновен съм“ и извинение, е гневна тълпа под прозорците на спалнята ти. В случая с насилника на кучето Мечо сигурно са помогнали и двата метода. Дали заради текста на НК, гласящ „затвор от 1 до 3 години и глоба от 2000 до 5000 лева“, или заради смазващото обществено недоволство и огромния скандал след гаврата с кучето, но съвестта на Захари Шулев проговори и мъжът се разкая. „Съжалявам за действията си. Няма да се повтори“, каза той пред съда.

Преди дни беше разбита престъпна група за кучешки боеве и залагания, за която се знае, че има най-малко едно загинало куче, оставено да умре на ринга. Арестувани са 20 мъже и 3 жени.

Искате ли да се обзаложим, че и те ще се извинят?

Едни голи думи, провокирани от мечтаното споразумение с прокуратурата, нямат стойност. Приказки като „Повече няма да правя така“ може и да минават пред възпитателката в детската градина, но оттам нататък звучат кухо, изкуствено и са абсолютно ненужни. Човек ще каже много неща, ако му обещаете условна присъда за престъпление, за което минимумът е една година затвор.

Не искам извиненията на Захари. Искам да не се беше наложило цяла България да обяснява на пълнолетен човек защо е неправилно да пребиеш от бой животно и да го оставиш на пътя полумъртво със счупвания, прорезни рани и загуба на кръв. Също така ми се иска този разговор да не стигаше винаги до припева „Стига с тези кучета, хора мрат“.

Че агресията между хората върви стремглаво нагоре е факт. Енергично се избиваме и по пътищата, и по границите, умираме от студ по пейките и от лекарска немарливост в болниците. Като не можем да решим тези проблеми обаче,

да се откажем от всичко и да закриваме държавата?

В идеален свят може би бихме се захванали с казусите един по един. Първо да си направим честни избори без да мислим за кодовете и кой брои гласовете. После народните представители да тръгнат на работа, както ходим всички, да излъчат кабинет, който да изкара повече от един сезон на „Фермата“, и да действа в интерес на народа. Оттам държавните пари да не изчезват мистериозно, а да се използват за здравеопазване, образование, производство, правосъдие, социална политика, туризъм, опазване на природата и въздуха, защита на животните. Но в твърде несъвършения свят, в който живеем, е несериозно да чакаме безоблачното щастие, че да обърнем внимание на кучето Мечо и тези като него.

Известен френски политик го обяснява така – нямаме две сърца, по едно за хората и за животните. Имаме едно или нямаме изобщо. И ако насилието към другите и боят на Мечо не ви трогват, помислете за себе си. На място, в което се подхранва агресията и насилието към по-слабия минава между капките, не може да очаквате нищо добро и за вас. Въпрос на време е омразата да разяде следващото звено, безхаберието да доведе до нова жертва и нов потресаващ случай. Не е ясно кой ще е следващият.

Той и Георги Семерджиев ще се извини…