Три разлики в образованието преди и сега: Е-дневниците затриха бележника, Вайбър приюти родителските срещи

За добро или лошо, училището не е като едно време. Хората, които днес са на средна възраст и нямат деца, дори и не могат да си представят, че след 15 септември нищо у дома вече не е същото. Най-малкото защото мама сяда с отрочето да прави така модерните проекти по какво ли не, а татко - да решава задачи по математика и физика. 

Електронни медицински бележки, електронни дневници, дигитални раници, вайбър групи ​- поне две - една само на родители (да се коментират на воля кривините на госпожата) и една на родители и класния ръководител, където валят важни съобщения за родителски срещи, благотворителни базари, проблеми с дисциплината, ново учебно помагало, което спешно трябва да се закупи, 3D проект от шишарки със срок "вчера"… Списъкът  с промените може да продължи още дълго.

С медицинските е-бележки тепърва ще свикваме, тъй като нововъведението е в ход от тази учебна година. Електронните бележки, освен че слагат край на фалшивите документи, за които имаше добре развит черен пазар, решават и още един проблем. "Онагледяваме" със следната ситуация: „Мамоооо, трябва пак да отидем до лекаря и да вземем нова бележка, върху тази съм си разлял айряна, докато го разнасям в раницата“. 

Електронните дневници пък „убиха“ добрия стар бележник. В най-смутните тийнейджърски години, които за лош късмет съвпадат с най-ключовите класове, всеки калпазанин поддържаше по два хартиени бележника - един официален и един за пред родителите. Спомняте си, вторият се попълваше вечер по тъмно, на скришно място и там нелицеприятните оценки и забележки от учителя не присъстваха.

И може би третата огромна разлика между едно време и сега е във фигурата на учителя и тази на родителя. Както се разказваше в онази хумореска - преди десетилетия, когато учителят викне родител, 100% е за нещо сериозно и майката/таткото ги чакаше голям срам. Сега, при идентична причина, родителят нахлува бойно при класния ръководител, за да го нахока. И това е най-малкото и безобидно нещо, по новините сме чували и за далеч по-драматични срещи учител - родител. Защото наследникът никога за нищо не е виновен.