Следвайте ни

Убий българина!

Или защо ни трябваше толкова време да разберем, че и в милото ни европейско семейство от член до член има разлика

"Убий българина!" - така се нарича романът от спомени на Любомир Левчев. Поетът, когото някои побързаха да окепазят в деня на неговото преселение във вечността. Така - за да  спазят традицията. А традицията е българинът да се убива. И по възможност - безнаказано. Традиция е българинът да се прецаква. Традиция е и да се самоубиваме. И да се самопрецакваме. Само че не безнаказано за нас.

От Василий Българоубиеца, през ятагана, та до Междусъюзническата война, когато всички съседи ни удариха от четири страни, властва общият призив: Убий българина!  Не че ние сме вода ненапита и не носим вина за това, че историята периодично ни подлива вода. Няма обаче и как да ни тръгне по вода, докато прозрението, че съединението прави силата, си остава надпис над вратата на Народното събрание. И докато гражданското общество протестира само когато му вдигнат цената на тока.

Членството ни в Евросъюза и НАТО даде поредното историческо успокоение, че има кой да се грижи и за нас, и за нашите врагове. Трябваше доста време да мине, та евроибрикчиите, които предлагаха вместо "Аз съм българче" да се изучава "Аз съм европейче", да разберат - или поне някои от тях, че светът продължава да е опасно място за живеене. И в частност - Европа. А в още по-голяма частност - Балканите. И че и новите ни стратегически приятели нямат навика да дават безплатен обяд.

Трябваше време, та неуврелите им от историческия балкански котел глави да проумеят, че може и да сме средноголяма европейска държава, но имаме за съседи две могъщи във военно и икономическо отношение страни - Турция и Гърция. Едната си е регионална свръхсила, а другата я конкурира с армия и я превъзхожда с търговския си флот.  И няма как да бъдат подценявани нито гръцката дипломация, генетично облагородена с византийската хитрост, нито опасно голямото сърце на Ердоган, приласкаващо с любов част от географските ни ширини и население. Макар и исторически настървеното "Убий българина" вече да е осъвременено с конкурентното "Прецакай българина". 

Може и да споделяме с тях като съюзници в НАТО едни и същи евроатлантически ценности, само че те си споделят приоритетно националните. Затова и гърците спокойно могат да дадат зелена светлина за членство в Евросъюза на братята македонци, които преди това бяха ощастливени да заживеят в Северна Македония. А ние, въпреки усещането за ескимоси на югоизток от нас, я приехме.

Приехме и усещането, че най-могъщата икономически страна от милото ни европейско семейство си затвори очите, когато могъщият Фолксваген предпочете Турция пред нас - еврочленовете. С което ни напомниха, че от член до член има разлика, особено що се отнася до Анадола, и да не се превъзбуждаме много от милиардните инвестиционни перспективи. А и да не ги разбираме повратно, когато техни гиганти стъпват в Турция, те просто искали да подпомогнат местната демократична опозиция. След което Ердоган, който преди това ги нарече нацисти, ги разбра напълно и с удоволствие. А ние, от семейството, някак не можахме да ги разберем.

Затова ще продължаваме да делим богата си история с братята македонци, докато турците делят богатството на инвестициите. Гърците не делят, защото са делили навреме.

А ние продължаваме да се делим. Да се самопрецакваме. Докато един убиец на българин успя да ни обедини в протеста.

Може и това да е началото на края на самопрецакването. Трагично, както е по традиция.

Красимир Димовски

Ръководител екип „култура и шоу“

Красимир Димовски е работил в местни и национални издания, ръководил Книгоиздателска къща “Марица”. Има самостоятелни изложби с политическа карикатура и награда „Пловдив”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?