Волжка България възкръсва, ако Москва загуби войната

Благодарение на допинг скандала в олимпийските кънки, светът научи за една голяма звезда - Камила Валиева. За нас, българите, бе изключително приятна изненада да открием, че сме кръвни роднини с това крехко, красиво и талантливо момиче. Ето защо - тя е родена в град Казан, столицата на някогашната Волжка България!

Отрасла в семейство на амазонки, тя е отгледана от майка си Алсу и от баба си Галия. Нейният баща също е с прабългарска кръв, но за него никой нищо не говори, тъй като родителите на Камила са разделени отдавна. Той се казва Рамил, военен е и понастоящем живее в Крим…

Камила Валериевна Валиева е родена на 26 април 2006 година в столицата на Волжка България. Която болшевикът Ленин прекръсти на Татарстан през 1920 година. Но истината е такава - повечето жители на Татарстан се самоопределят като волжки българи. Това потвърждава и д-р Албина Валиева, която е съименничка на младата олимпийска шампионка. Тя е доктор на филологическите науки в Института за език, литература и изкуство при Академията на науките на Република Татарстан. Валиева е и експерт на Евразийския център за международни изследвания при Федералния университет в Казан.

„От баба и дядо и от моите родители научих, че нашите деди са българи и те имат голяма и богата култура. Аз се гордея, че съм волжка българка”, казва Валиева. Езиковедката отбелязва, че в целия Волго-Уралски регион има много хора, които се чувстват като волжки българи и искат да запазят традициите си. „По неофициални данни 15 млн. волжки българи живеят в Русия и вън от нея - в Казахстан, Азербайджан, Туркменистан, Киргизия”, посочва тя.

Волжките българи захранват Русия със знаменитости

Но да се върнем отново при спортния талант Камила Валиева - в ранните си години тя искала да прилича на известните фигуристки Аделина Сотникова и Юлия Липницка. По-късно започнала да й импонира със своите успехи Алина Загитова. Алина също е „татарка“, тоест волжка българка.

Руските спортни журналисти отдавна са констатирали, че регионът около Казан е истинска люпилня на спортни звезди за Руската федерация. Тенисистът Марат Сафин, например. Но най-легендарното име сред тях, безспорно, е на тенисистката Мария Шарапова. Преди няколко години, когато русокосата красавица бе ангажирала сърцето на Григор Димитров и бе кандидатка за българска снаха, наши ура-патриоти я обявиха, че е от български род от Волжка България. Дали това е точно така, може да се спори. Шарап е дума с тюркски произход и означава „вино“. А Шарапови са известен дворянски род с корени от Казан. Но дали родителите на Маша Шарапова имат нещо общо с него, е трудно да се докаже.

Във всеки случай, много изследователи доказват произхода на едни от най-известните руски фамилии от средновековната българска държава на Волга. Един от тях е акад. Ахмет Рахимов от Башкирския държавен педагогически университет. Той твърди, че дори легендарният руски цар Борис Годунов, популярен по цял свят чрез едноименната опера на Мусоргски, е българин. От Волжка България са предците на династията Романови. Към тях акад. Рахимов прибавя пълководците Кутузов и Ушаков, композитора Рахманинов, нобеловия лауреат за литература Иван Бунин, Иван Тургенев, поетесата Ахматова, знаменитият Фьодор Шаляпин… Президентът Борис Елцин също е „наш“. И накрая - сензацията! На въпрос за неговия произход ето какво отговаря самият Владимир Путин: „Никой няма „чист“ произход.

Ако изтъркаш добре един руснак, отдолу ще се покаже… татарин!“ Тоест, българин…

Да, това е известна сентенция, твърде подобна на нашия анекдот за изкъпания македонец, който се превърнал в чист българин.

И все пак, някои действия на Путин потвърждават нашите догадки. През април 2000 година, малко след като Владимир Владимирович става президент на РФ, учени от републиките, наследници на Волжка България, изпратили писмо до Президентството с искане етнонимът „татари“ да бъде заменен с „българи“. Отговорът, съгласуван с РАН, гласи: „Съвременните волжки татари са преки потомци на българите и нямат никакво етногенетично отношение към монголите. От научна гледна точка няма възражения срещу преименуването на народа“.

Борбата на нашите братовчеди за възвръщане на техния истински етноним никога не е спирала. При преброяване на населението на СССР, проведено в самия край на Горбачовата перестройка, много от нашенците край Волга се записват като българи.

Малко по-късно, в зората на демокрацията у нас, България решава да подкрепи исканията на волжките българи, но… Москва изпраща остра нота заради намеса ни във вътрешните работи на Руската федерация. Това си спомня в своите мемоари тогавашният ни президент Желю Желев. Въпреки това, малко по-късно, над 150 000 волжки българи правят подписка със същото искане, но ефектът отново  е нулев.

Д-р Албина Валиева, за която стана дума в началото, ръководи създадения още през 2000 година Център за културно-просветна дейност „Идел” - по името на древното название на река Волга. Сдружението е със седалище във Варна и има за цел да работи за съхранение на националната идентичност на волжките българи, както и за популяризиране на тяхната култура и език. Зад сдружението досега стоеше със своя авторитет колоритният Иван Станчов - потомствен дипломат, приятел и родственик на Валиева.

„Идел“, поне на хартия, продължава да съществува. Варненци го познават от зрелищните чествания на волжкобългарския празник на орача Сабантуй. Какво пречи на българската държава в лицето на Агенцията за българите в чужбина да продължи мисията на благородника Иван Станчов и да подпомогне оцеляването на центъра „Идел“?

Сега, докато руско-украинската война е в разгара си и Кремъл е поставен в изолация от цивилизования свят, можем само да кроим планове за бъдещето. Ако Москва логично загуби войната, това ще доведе да силни центробежни тенденции. И тогава националните републики в състава на Руската федерация ще потърсят още по-голяма автономия и защо не - независимост от центъра. За този момент трябва да е готово, например, нашето Министерство на туризма - да хвърли сили за развитие на туристическия обмен с републиките, наследнички на Волжка България. Министерството на икономиката и българският бизнес също трябва да се престрашат и да инвестираме там. Защото, докато ние се ослушваме и нехаем за кръвните си родственици, чевръстите турци станаха най-големият инвеститор в Татарстан.

-------------------------------------

Б. а. - Нека читателите правят разлика между населението на АР Татарстан със столица град Казан и кримските татари.