Вразумете се, защото Титаник се задава!

Силата, която внася логика във Вселената, ни казва: Внимавайте, Титаник
се задава! Вие сте в Титаник и Титаник е във вас. Сами си подготвяте
фаталния кораб и фаталния айсберг и сами ще ги срещнете, движени от
ядреното гориво на алчността.  

 Ако сред всички дни на годината има един велик ден, той осмисля времето.

Ако сред всички смърти във Вселената има едно възкресение, то осмисля надеждата.

А смисълът на времето е да бъде движено от надеждата. Иначе то ще спре. Ще поеме към миналото. Или ще престане да съществува. Безвремието е смърт и смъртта е безвремие.

Затова Възкресението е единственото наше спасение.

Корабите заслужават да умрат като кораби 

Корабите трябва да умрат като кораби. Те са си го заслужили.

Ако тази мисъл на милостивия Крапивин е някаква утеха за „Титаник“, да го споменем: титаничният лайнер потъва преди 113 години и се превръща в титанична метафора за титанична гибел. Нагонът на човечеството към мащабно съзидание и мащабна разруха е реализиран.

Самият кораб е проекция на планетата, върху която човеците плават с билет за вечността, населявайки различни палуби и каюти, според цената на билетите: от 4350 долара за апартамент до 60 и 40 долара за втора и трета класа. На борда има млади и стари, женени и разведени, двойки в меден месец. И естествено - оркестър, който се чува с различен интензитет, в зависимост от мястото, което заемаш на планетарната палуба.

Разбира се, ледените води впоследствие поглъщат с ледено безразличие и телата, които са се хранели с яйца по аржентьойски, консоме „Фермие“, пиле по мерилендски или печени овнешки пържоли, и телата, отгладували билета си. А дъното на океана посреща равнопоставено идващите отгоре тела във фракове и тела в дрипи. Рибите също не проявяват никакъв интерес към най-великото изобретение на човечеството - сипещите се около тях банкноти и монети.

Най-твърдоглавото творение

Ако във Вселената има някаква движеща сила, която внася логика в хаоса, вероятно ни е пратила потъването на "Титаник", за да ни предупреди.

Спрете се, кротнете се, не бъдете толкова алчни, самонадеяни, несправедливи, жестоки, не крадете, не убивайте, не пожелавайте… и така нататък. Тоест спазвайте десетте заповеди, дето бяха пратени две хиляди години по-рано.

Тази сила може и да движи вселената, но явно проявява наивност към най-твърдоглавото си творение - човека. Този, който не се вразумява от предупреждението с цялата сила на разума си.

Предчувствие за Атлантида 

Напротив, само две години след потъването на великото си техническо творение спретва непознато дотогава в историята потапяне. Потапя в кръв паланки, села, градове, мегаполиси и държави, обобщавайки бедствието като Първа световна.

След двайсетина години следва и Втора, където кървавото потапяне придобива индустриални мащаби. А след още две десетилетия едва не потапя цялата цивилизация, сътворявайки една ядрена криза. След което следват едни напъни на осъзнаване.

Ако обаче силата, която внася логика в хаоса, е хранела надежди, че тези напъни ще дадат резултат, явно е лишена от логика. Напъните просто стигат до точката на затихване, в която модерният хомо сапиенс прие спокойния океан за даденост, а свръхтехнологичния си свят - за непотопяем.

Последва ново предупреждение: пандемия налазва със средновековна злост двадесет и първи век. А в допълнение - и бедствие, за което си въобразявахме, че е безвъзвратно затворено между кориците на историята - война насред Европа. С всичките характеристики и на Втората, и на Първата, и на средновековната… И без предчувствие за Атлантида.

Ние сме Титаник и Титаник е в нас 

Силата, която внася логика във Вселената, ни казва: Внимавайте, Титаник се задава! Вие сте в Титаник и Титаник е във вас. Сами си подготвяте фаталния кораб и фаталния айсберг и сами ще ги срещнете, движени от ядреното гориво на алчността.

Безгрижни като в coffeeshops 

Чуваме ли я? Едва ли. Струва ми се, че човечеството гледа като министър на Тръмп след тежък работен ден, прави си селфита като безгрижен турист пред сгърчените гипсови фигури в Помпей и като дисидент на самия себе си пуши трева в coffeeshops в Амстердам. И се самоубеждава, че е безсмъртно. 

Човечеството е напушено. То мазохистично поема дима на самоунищожението и издишва дима на самоуспокоението.

Човечеството спешно се нуждае от очовечаване!

А Великден е даден, за да поемем дима от свещите на прозрението: един Титаник ще бъде последен, ако не се смирим.

Човечеството спешно се нуждае от очовечаване! Това ни го каза преди две хиляди години и Спасителят от Галилея. Или поне опита, преди да го разпнем.

Корабите трябва да умират като кораби и хората като хора, заслужили са го. Незаслужено е да се самоунищожим в безсмислен апокалипсис, оставяйки пред прага на ада надеждата, която да движи времето.

А в безвремието няма възкресение, няма и спасители, защото няма да има кого да спасяват.