Банкери спряха пенсионер да даде 300 евро на измамници

Банкови служители от Пловдив осуетиха измамна схема за 300 евро. Историята разказа пред „Марица“ Иван Иванов*, който в началото беше безкрайно гневен, че банката е спряла превода му от 300 евро. Защото според него срещу тази нищо и никаква сума е щял да получи 550 000 евро „дарение“. След обиколка из няколко банкови офиса обаче и твърд отказ отвсякъде да извършат превода, Иван се отрезвил и разбрал, че е жертва на измама, съшита с бели конци.

Иван Иванов е пенсионер от Пловдив с разностранни интереси. Инженер по образование, но с интереси в алтернативната медицина. Покрай проучванията си в интернет направил контакт с вдовица от Франция, която се бори с тежка болест - рак на гърлото. Споделяли, говорили си за здравето месеци наред чрез гугъл преводач, както обяснява самият Иванов. Един ден французойката го сюрпризира с новината, че тъй като няма преки наследници, иска да му завещае състоянието си, което възлиза на 550 000 евро. Обяснила щедрия жест и с това, че пловдивчанинът е успял да помогне от разстояние и е облекчил болежките . Пенсионерът бил повече от поласкан. Нещо повече, решил, че е ударил бингото, и вече започнал да мечтае какво ще прави с крупната сума. През това време добрата французойка продължила да го оплита в мрежите си. Казвала му, че за да стигнат парите до него, планът е много прост. От него се иска само да преведе на посочена сметка на „адвокат“ 300 евро, с които 

да плати превода на обещания половин милион. 

Защото такова било законодателството във Франция при подобни големи дарения. „Адвокатът“ също се появява в комуникацията, като дори изпраща на мейла на Иван уж нотариално заверено копие на дарението. Първа червена лампичка - документът е толкова шарен, че прилича по-скоро на детска книжка. Втора червена лампичка - отгоре пише „информация за подарък“, и не на последно място - преведен е на развален български, очевидно отново с гугъл транслейт. Пловдивският пенсионер обаче не обърнал внимание на дребните детайли и хукнал по банките, за да плати комисионата за грандиозния превод от французойката. Служителите обаче се усъмнили и задали няколко контролни въпроса по финансовата операция. Късметът на Иван Иванов е, че охотно разказвал защо и как иска да преведе валутата. В първия банков офис получил отказ. Служителите опитали да му обяснят, че работата не е чиста, и няма да извършат такъв превод. Той обаче се разгневил: „Вие искате да ми попречите да си взема дарението?!? Искам да говоря с шефа на клона!“. Историята се повторила на още няколко места. А Иван Иванов си мислел, че някой просто иска да му направи мръсно и да провали мечтата му

 да забогатее и да изкара старините си спокойно. 

Докладвал за "саботажа“ по вайбър на „адвоката“, който на чист български език му дава още жокери - да отиде до офис на някоя международна компания за парични преводи и да действа оттам. И за улеснение му изпраща и снимка с локация на такъв офис в Пловдив. Тук вече нашият човек се усъмнява, че нещо не е наред. Как адвокатът може веднага да наснима офис за парични преводи на закътана уличка в Пловдив?

Притеснително честа ситуация, коментира Иво Ефтимов, регионален мениджър на Банка ДСК в Пловдив. „За подобни случаи сме инструктирали превантивно нашите колеги да бъдат бдителни и да консултират професионално, в опит да избегнем финансова загуба за клиентите ни. Да, всеки клиент има неограничен достъп до своите средства, но ние сме се сблъсквали в практиката със случаи на подлъгани и доверчиви хора, поради което си позволяваме съвет. За съжаление, най-често това са възрастни хора, доверили се на „схема“ за някакъв вид помощ - за роднина в беда или обещание за забогатяване и други още по-разнообразни сюжети - посочва той. - За мен водещ житейски принцип е - без труд и създаване на блага не може да получиш възнаграждение, всичко останало е химера. А когато се иска помощ за роднина, просто направете всичко възможно да се свържете с близките си или се консултирайте с компетентните по съответната тема държавни органи“, съветва банкерът.

Заради навлизането на интернет и свободната комуникация възрастните често стават обект на такива измами. Най-общият профил, който мошениците взимат на прицел, са 

хора от третата възраст, с проблеми със здравето или без близки роднини. 

И тъй като разговорите по мрежата се точат с месеци, докато жертвата падне в мрежата, престъпниците имат възможност да съберат доста чувствителна информация. При доверчиви хора в по-млада възраст пък водеща е темата за любовта.

Банкери разказват още, че жертвите са толкова омагьосани от предложения сюжет, че вдигат люти скандали в банката и не вярват на предупрежденията на служителите. Веднъж се е наложило да се намеси и полиция, тъй като жена отказала да напусне банката, ако не извършат превода. Тя трябвало да преведе пари на кралски наследник в изгнание в екзотична държава. За благодарност пък той трябвало да  преведе умопомрачителна сума просто защото е добър и сърцат човек.

На пръв поглед 300 евро не изглеждат много пари за усилията, които измамниците влагат, за да оплетат мрежа около жертвата. Но те „работят“ с десетки наивници наведнъж, така че при успех общата сума от преводите става доста добра.

* Името е сменено по желание на потърпевшия.

Топ 7 на най-масовите капани за наивници

Асоциацията на банките у нас от години работи по  темата за киберсигурността на клиентите на банките, каквито всъщност сме всички ние като физически лица, а и бизнесът. Ето топ 7 на схемите, изготвени в съвместна кампания с Интерпол.  

Измами с компрометирани бизнес имейли/имейли, привидно изпратени от ръководител в компанията. Измамници се представят за ръководители в организацията и заблуждават лицето, за да плати фалшива фактура или да направи неразрешен трансфер от бизнес сметката на компанията.

Измами с фактури. Мошениците се свързват с лицето, представяйки се за доставчик или кредитор. Те се опитват да го подведат да плати предстояща фактура на неправилна банкова сметка, контролирана от тях.

Банкови фишинг имейли, SMS-и и обаждания. Лицето получава измамно обаждане, SMS-и или имейл, с които се опитват да го измамят да сподели своя лична и/или финансова информация, която след това се използва за престъпни цели.

Подправени банкови сайтове. Измамниците използват фишинг имейли, съдържащи линк към подправения уебсайт на банката, който изглежда почти като автентичната уебстраница. По този начин искат да съберат лични и финансови данни на лицето с цел злоупотреби.

“Романтични” измами. Мошениците се преструват, че се интересуват от романтични отношения, и търсят жертвите в онлайн сайтове за запознанства, но също така могат да използват социални мрежи или имейл, за да осъществят контакт с лицето с цел получаване на пари и/или данни и/или изнудване.

Кражба на лични данни чрез социалните мрежи. Измамниците събират лична информация за лицето чрез социалните медии, като данните могат да помогнат на престъпниците да получат достъп до банкови сметки, да изтеглят кредит или да извършват друга нелегална дейност от името на лицето.

Инвестиционни измами и измами при онлайн пазаруване. Предлагат се примамлива оферта, свързана с доходоносни инвестиционни възможности, или много изгодно предложение за пазаруване, на които лицето да отговори.

Асоциацията на банките в България и нейните членове се ангажират да полагат усилия за повишаването на осведомеността на обществото относно идентифицирането на такива измамни техники при работа в интернет среда и се стремят да подкрепят работата на всички заинтересовани институции и организации за предпазването на лицата от превръщането им в жертви на финансови и други престъпления, декларират от организацията.