Сделка за нестинарски кабинет на ДБ или пак избори

Агонията около съставянето на редовно правителство влиза във финалната си фаза днес, когато номинираният за премиер от "Продължаваме промяната" Николай Денков ще върне на президента празна папка за проваления втори мандат. Партията на Кирил Петков и Асен Василев поне си спести усилията да събира и представя нахалост кандидат-министри, както направиха от ГЕРБ при първия мандат.  

Остава още един, последен шанс да се избегнат поредните предсрочни избори. Румен Радев трябва да реши до седмица на кого да връчи третия мандат, но сондажите сочат, че възможните варианти са два. Изборът ще бъде между "Демократична България" и "Български възход". Досега Радев винаги даваше последния билет на БСП, но в момента отношенията между "Позитано" и "Дондуков" 2 са прекалено обтегнати. Особено след като соцлидерът Корнелия Нинова привика в парламента шефа на БНТ Емил Кошлуков, за да го пита дали държавната телевизия плаща на дъщерята на президента да играе в следващия филм на Максим Генчев.    

Най-опитният между актуалните играчи на политическия терен Бойко Борисов вече призова Румен Радев да даде третия мандат на ДБ. И дори обеща подкрепа от ГЕРБ без поставяне на никакви условия. Целта на провъзгласилия се за Меси в политиката голмайстор на "Бистришките тигри" е ясна - да извади най-после партията си от пълната изолация, която 

я превръща в аутсайдер дори и при изборна победа.  

Мнозина вече заподозряха, че третият мандат за ДБ вече е договорен сценарий. При него шестата по брой депутати формация няма да се мъчи да прави коалиция, а ще представи програма за управление, в която - освен влизането в Шенген, еврозоната и помощта за Украйна - ще има и стъпки за съдебна реформа. Очаква се условията на Христо Иванов и компания да бъдат подкрепени от ГЕРБ-СДС, "Български възход" и БСП, което гарантира мнозинство от 123 гласа. Логично е подкрепа да даде и "Промяната" със своите 53 депутати, като най-близка до ДБ. Тук обаче е и голямото изкушение за ПП да играе контра и да натиска за избори, яхвайки вълната на битката до дупка срещу статуквото. Подобен вариант е кошмар за дебейците, които неизбежно ще бъдат упрекнати от радикалните си привърженици в съглашателство с омразния Борисов. Това създава сериозен риск голяма част от без това не особено многобройния 

твърд електорат на ДБ да вземе завоя към ПП.

Затова и Христо Иванов се втурна вчера да помирява "Промяната" и ГЕРБ, за да избегне или поне подели щетите за местните избори. Мисълта за тях всъщност е водеща за всички партии в настоящите маневри около опитите за съставяне на кабинет. Всеки е с едно наум, че цената за влизане във властта или усукване около нея сега ще трябва да се плати наесен в битката за кметове и общински съветници, считана за най-важната за 2023-та.             

Малко по-различна е ситуацията за соцлидера Корнелия Нинова, която трябва да спасява поста си на председател на извънреден червен конгрес през февруари. „За г-жа Нинова е много важно да влезе в правителство. Това е единственото, с което може да се яви на този конгрес. Ако тя е извън правителство, с четири лоши избора и на всичко отгоре прогонена от съюзниците си, невзета в правителство, с какво ще иде на конгреса?“, коментира социологът Андрей Райчев.

Ако напук на повечето прогнози евентуален кабинет на малцинството на ДБ бъде гласуван в парламента, бъдещото управление го чакат истински нестинарски танци. Защото всяка от партиите, дала подкрепа първоначално, ще се изкушава да ритне столчето на правителството, ако това може да й вдигне акциите за местните избори. Отделен въпрос е какво полезно може да свърши подобно управление, което постоянно ще трябва да лавира с компромиси и отстъпки. Впрочем същото ще важи и за евентуален програмен кабинет, тип "Габровски", какъвто е готов да предложи Стефан Янев, ако все пак президентът преглътне раздразнението си към бившия служебен премиер и предложи на "Български възход" третия мандат. Така в дилемата за най-малкото зло предсрочните избори през март изобщо не изглеждат като най-песимистичния сценарий.

Развръзка до две седмици, вот най-късно на 12 април

Дали ще има правителство с третия мандат, би трябвало да стане ясно до две седмици. Това следва от текстовете на конституцията.

След като "Продължаваме промяната" върнат нереализиран втория мандат днес, хипотезата на третия мандат е уредена в чл. 99, ал. 3 от конституцията: "Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея (7 дни - б.р.) възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател".

Не е ясно за какво се отнася изразът "в срока по предходната алинея". Дали в този срок президентът трябва да връчи третия мандат, или в този срок третият мандат трябва да бъде върнат - изпълнен или неизпълнен. Ако се следва стриктно текстът на конституцията, по-скоро този срок се отнася до връчването на мандата, което би трябвало да означава, че за неговото връщане краен срок няма.

Според юристи обаче за първия и за втория мандат няма записан срок, в който президентът да ги връчи. Основният закон се  "забързва" чак на третия мандат. Според решение на Конституционния съд от 1992 г. при трети мандат кандидатът за премиер също трябва да го върне до една седмица - изпълнен или неизпълнен.

Ако третият мандат бъде върнат неизпълнен, до два месеца трябва да има парламентарни избори. Конституционалистът проф. Пламен Киров прогнозира, че вероятно президентът ще насрочи предсрочен вот от края на март до 12 април, защото след това вече започват великденските празници.